— Лейтенант Джон Чърч, вторият офицер.
На снимката се виждаше дребен, едва ли не крехък мъж в цивилно облекло, седнал край маса в ресторант. Лицето му имаше уморения вид на фермер, прекарал дълъг ден на полето, но очите му като че ли наблюдаваха нещо забавно. Прошарената му коса над високото чело беше сресана назад над малки уши.
— Изглежда по-стар от другите — отбеляза Пит.
— А е бил само на двайсет и девет — уточни Хоуп. — Постъпил във военната флота на шестнайсетгодишна възраст и постепенно бивал повишаван в чинове.
— Имал ли е неприятности с Уорли?
— Нищо не е отбелязано във файла.
Последната снимка изобразяваше двама мъже в съдебна зала. По лицата им не се четеше страх, а по-скоро враждебност и предизвикателност. Единият беше висок и дългокрак, с яки, мускулести ръце. Другият можеше да се оприличи на мечка гризли.
— Тази снимка е правена във военен съд по време на процеса срещу огняря първи клас Джеймс Коукър и огняря втори клас Барни Девой, обвинени в убийството на огняря трети клас Оскар Слоарт. Тримата служили на борда на американския крайцер „Питсбърг“. Коукър, вляво, бил осъден на смърт чрез обесване и присъдата била изпълнена в Бразилия. Девой, вдясно, бил осъден да излежава присъда от петдесет до деветдесет години във военноморския затвор в Портсмут, Ню Хампшир.
— Каква връзка имат те с „Циклопи“?
— Убийството било извършено по времето на престоя на „Питсбърг“ в Рио де Жанейро. Когато капитан Уорли влязъл в същото пристанище, получил нареждане да закара Девой и четирима други затворници в Съединените щати, като ги затвори в арестантската килия на борда си.
— Значи накрая те са били качени на кораба.
— Да.
— Няма ли още снимки на екипажа?
— Вероятно се намират в семейните албуми и у други частни лица, но в моята библиотека има само тези.
— Кажи ми нещо за събитията, довели до изчезването.
— Устно или разпечатано?
— Можеш ли да разпечатваш, докато говориш?
— Съжалявам, но мога да изпълнявам тези функции само в последователен ред. Как предпочиташ да започна?
— Устно.
— Много добре. Един момент да събера данните.
На Пит започна да му се приспива. Денят се оказа дълъг. Използва паузата да се обади на Йегър и да го помоли за чаша кафе.
— Как се погаждате двамата с Хоуп?
— Започвам да си мисля, че тя е живо същество — отвърна Пит.
— Гледай да не развинтиш фантазията си за несъществуващото й тяло.
— Все още не съм на този етап.
— Да я опознаеш, значи да я обикнеш.
— Докъде стигна с Лебарон?
— Опасенията ми се оправдаха — отвърна Йегър. — Много неща от миналото си е заровил. Няма нищо лично, само статистика до момента, в който е станал „факирът“ на Уолстрийт.
— Нещо интересно в нея?
— Не особено. Произхожда от доста влиятелно семейство. Баща му притежавал верига от складове за железария. Струва ми се, че Реймънд не се е разбирал с баща си. Откакто става финансов факир, вестниците не са поместили никакви биографични данни за него.
— Разкри ли как е натрупал първите си големи пари?
— И това е доста замъглена работа. В средата на хиляда деветстотин и петдесетте години той и съдружникът му на име Кронбърг имали дружество за морски спасителни операции. Изглежда, едва са свързвали двата края и в последна сметка са фалирали. Две години по-късно Реймънд пуска първото си печатно издание.
— „Проспъртиър“?
— Точно така.
— Споменато ли е откъде идва подкрепата му?
— Не — отвърна Йегър. — Между другото, Джеси му е втора съпруга. Първата се е казвала Хилари. Починала преди няколко години. За нея няма никакви данни.
— Продължавай да ровиш.
Пит затвори телефона, защото Хоуп заговори:
— Готова съм със сведенията за злополучното пътуване на „Циклопи“.
— Да ги чуем.
— Тръгнал от Рио де Жанейро на 16 февруари 1918 година на път за Балтимор, Мериленд. На борда били редовният екипаж от 15 офицера и 231 моряка, 57 души от крайцера „Питсбърг“, които трябвало да застъпят на смяна във военноморската база в Норфолк, петимата затворници, включително Девой, и американският генерален консул в Рио, Алфред Л. Морийн Готшолк, който се връщал във Вашингтон. Товарът на кораба се състоял от 11 000 тона манганова руда. След кратък престой в пристанището на Бая за взимане на пощата, на 4 март корабът спрял извън разписанието в залива Карлайл на островите Барбадос и хвърлил котва. Там Уорли натоварил още въглища и провизии с обяснението, че били необходими, за да продължи до Балтимор. По-късно се установило, че били напълно излишни. След изчезването на кораба американският консул в Барбадос съобщил за доста подозрителни слухове, свързани с необичайната постъпка на Уорли, със странните случки на борда на кораба и предполагаем бунт. На тази дата, 4 март 1918 година, когато потеглил от Барбадос, „Циклопи“ и хората на борда му били видени за последен път.