— А златният град?
— Той така и не бе открит — отвърна О’Мийра и направи знак на бармана за по още едно питие. — Мнозина го търсиха и мнозина загинаха. Николаус Федерман, Амброзиус Далфингър, Себастиан де Белалказар Гонсало и Ернан Хименес де Кесада — всички те търсиха Елдорадо, но намериха единствено проклятието. Същото постигна и сър Уолтър Рейли. След втората му безуспешна експедиция крал Джеймс буквално сложи главата му върху ешафода. Легендарният град на Елдорадо и най-големите му съкровища останаха потулени завинаги.
— Дай да се върнем за малко назад — каза Пит. — Съкровището на дъното на езерото не е потулено.
— То е пръснато на части. Другото, огромната плячка, големият късмет — да минеш под дъгата след дъжд — си остава скрито до ден-днешен. С може би две изключения нито един иманяр не е зървал съкровището. Единственото описание идва от един монах, който през 1675 година, след като пребродил джунглата, накрая се озовал в едно испанско селище край река Ориноко. Седмица по-късно, преди да умре, казал, че участвал в португалска експедиция, търсеща диамантена мина. От осемдесетте души оцелял единствено той. Твърдял, че се били натъкнали на запустял град, заобиколен от високи стръмни скали и пазен от някакво племе, което се наричало занона. Експедицията се установила в града за три месеца, но скоро членовете й един по един започнали да умират. Много късно разбрали, че заноните не били толкова дружелюбни, както се представили отначало — били людоеди. Отравяли португалците и ги изяждали. Монахът обаче успял да избяга. Той разказал за масивните храмове и постройки в града, за странни надписи и за легендарното съкровище, изпратило толкова много иманяри в гроба.
— Сигурно е истински златен мъж, статуя — предположи Пит.
— Близо си до истината — отбеляза О’Мийра. — Адски си близо, защото сбърка само пола.
— Пола ли?
— La mujer dorada — златната жена — отвърна археологът. — Или както е по-разпространено, Ла Дорада. Видиш ли, отначало името се отнасяло за мъж и церемония, после за град и накрая за империя. С годините то става определение за всяко място на земята, където може да се открие богатство. Но както често се случва с определенията, които феминистките мразят, определението от мъжки род се налага, а от женския бива забравено. Още една чашка?
— Не, благодаря. Ще си допия тази.
О’Мийра си поръча още едно уиски.
— Всъщност, знаеш историята на Тадж Махал — богато украсената гробница, издигната от монголски владетел като паметник на съпругата му. Е, същото сторил и един южноамерикански крал преди Колумбовото време. Неговото име не е вписано в хрониките, но според легендата от стотиците жени в двора си една му била най-любима. Веднъж на небето се появило странно явление. Вероятно затъмнение или Халеевата комета. Тогава свещениците му казали да принесе в жертва най-любимата си жена, за да умилостиви разгневените богове. В ония дни животът съвсем не е бил забавен. И така, убили я те и извадили сърцето й с пищна церемония.
— Мислех, че само ацтеките са вадили сърца.
— Ацтеките не са имали монопол над човешкото жертвоприношение. Накрая кралят събрал скулпторите си и им заповядал да й направят статуя, за да я възхваля като богиня.
— Монахът споменал ли е за нея?
— С най-големи подробности, доколкото може да се вярва на думите му. Била гола, висока почти метър и осемдесет, поставена върху пиедестал от розов кварц. Тялото й било от чисто злато. Майчице, това трябва да тежи поне един тон. На мястото, където е трябвало да бъде сърцето, бил вграден голям рубин, който според изчисленията, вероятно е хиляда и двеста карата.
— Нямам претенциите, че съм експерт — каза Пит, — но съм чувал, че рубините са най-ценните от всички цветни скъпоценни камъни и трийсеткаратовият е голяма рядкост. Не ми се вярва да има чак хиляда и двеста каратов.
— Но още не си чул и половината от историята — продължи О’Мийра. — Цялата глава на статуята била издялана от гигантски смарагд, с тъмен синьо-зелен цвят и без никакъв дефект. Няма да се наема да гадая каратите му, но положително ще е някъде около дванайсет-тринайсет килограма.
— По-вероятно е да е към осемнайсет, ако включиш и подобието на коса.