Хейгън го изгледа въпросително.
— Нали не си казал никому за това, дори и на съветника ти по охраната?
— Сигурно съм параноид, но въпросният тип „Джо“ се беше промъкнал през кордона от агенти от тайните служби като лисица в кокошарник. И твърдеше, че членовете на „тайното ядро“ били високопоставени служители в НАСА и Пентагона. В такъв случай, естествено, те са внедрили агенти в разузнавателните отдели и сред персонала на Белия дом.
Хейгън прочете внимателно записките на президента от срещата му на игрището за голф, като от време на време се връщаше и на папката за колонията Джърси. Накрая слезе от колелото, седна на една пейка и вдигна поглед към президента.
— На тази увеличена снимка мъжът, седнал до теб в колата, Джо ли е?
— Да. Когато се връщах към сградата на клуба, мярнах един фотограф от „Вашингтон Поуст“, който снимал играта ми с телеобектив. Помолих го да увеличи снимките и да ми ги прати в Белия дом, за да ги подаря с автограф на помощника си на игрището.
— Добре си го измислил. — Хейгън се взря по-отблизо в снимката, после я остави настрана. — Какво искаш да направя, Винс?
— Да научиш имената на „тайното ядро“.
— И нищо повече? Никаква информация, никакви факти за колонията Джърси?
— Когато разбера кои са те — отвърна с глух глас президентът, — ще ги повикам да ги разпитам. Тогава ще сме наясно докъде стигат пипалата им.
— Ако искаш мнението ми, бих окачил медал на всеки от тия момчета.
— Може да направя точно това — усмихна се студено президентът. — Но не и преди да ги спра да започнат кървава битка за луната.
— Значи това довежда до сложна ситуация. Ти не вярваш на никого в истинските разузнавателни среди и наемаш мен да стана твой личен разузнавач.
— Да.
— Какъв е крайният срок?
— Руският космонавтски екип е готов да кацне на луната след девет дни, считано от днес. Необходим ми е всеки час, който мога да открадна, за да предотвратя битка между техните космонавти и нашите лунни колонизатори, която може да се разрази в такъв космически конфликт, че никой няма да е в състояние да го разреши. „Тайното ядро“ трябва да бъде убедено да отстъпи. Нужно ми е да се явят пред мен под секрет, Айра, най-късно двайсет и четири часа преди руснаците да са стъпили на луната.
— Осем дни не е много време за откриването на девет души.
Президентът сви безпомощно рамене.
— Нищо не става лесно.
— Това, че съм ти зет, няма да е достатъчно, за да мина през законните и бюрократични препятствия. Ще ми трябва бетонно прикритие.
— Оставям на теб да си създадеш такова. Разрешително за получаване на секретна информация „Алфа 2“ ще те пропусне през повечето врати.
— Това е добре — рече Хейгън. — Щом вицепрезидентът има „Алфа 3“…
— Ще ти дам номера на обезопасена телефонна линия. Обаждай ми се денем или нощем. Ясно?
— Ясно.
— Някакви въпроси?
— Реймънд Лебарон жив ли е, или мъртъв?
— Не се знае още. Съпругата му отказва да признае, че трупът, намерен в дирижабъла, е негов. И е права. Помолих директора на ФБР, Сам Емет, да вземе на тяхно разположение тленните останки от областното управление в Дейд, Флорида. Сега те се намират във военната болница „Уолтър Рийд“, където също ще им се извърши аутопсия.
— Мога ли да се запознат с доклада на съдебния лекар?
Президентът зачуден заклати глава.
— Ти май никога не оставяш да ти се изплъзне някоя измама, а, Айра?
— Повече от ясно е, че такава има.
— Ще се погрижа да ти осигуря копие.
— И на лабораторните резултати от „Уолтър Рийд“.
— И на тях също.
Хейгън прибра папките в куфарчето, но задържа снимката от голф игрището. Може би за четвърти път изучи отново заснетите лица.
— Вероятно допускаш, че Реймънд Лебарон може и изобщо да не бъде намерен.
— Взех предвид и тази вероятност.
— Девет малки индианчета. А после, осем… не, да кажем седем.
— Седем?
Хейгън вдигна снимката пред очите на президента.
— Не си ли го разпознал?
— Откровено казано, не. Макар да ми каза, че сме се познавали отпреди много години.
— Спомни си бейзболния ни отбор в гимназията. Ти играеше на първа база. Аз бях ляв филдер, а Ленард Хъдсън — кетчер.