Чърч го погледна леко изненадан.
— Да, сър, щом искате.
— Благодаря ви. Трябва да взема нещо от един от моите сандъци — поясни Готшолк.
Макар да сметна молбата му за странна, Чърч не каза нищо, само кимна и тръгна към предната част на кораба, следван от пълния, нисък генерален консул. Те стигнаха до горната палуба, оттам продължиха по пътеката, водеща от задните каюти към жилищните помещения на моряците в носовата част, и минаха под надстройката на командния мостик, който висеше заплашително върху наподобяващите кокили стоманени стойки. Една лампа, провесена между двете предни мачти, служещи и като подпора за решетката, свързваща дерик-крановете, хвърляше тайнствена светлина и придаваше зловещ вид на прииждащите вълни.
Чърч спря пред един от люковете, дръпна резетата на бравите и махна с ръка на Готшолк да го последва надолу по стълбата, като я осветяваше с фенерчето си. Когато двамата стигнаха най-долната палуба на товарния трюм, Чърч намери ключа за осветлението и лампите на тавана изпълниха помещението с неземна жълтеникава светлина.
Готшолк мина покрай Чърч и се запъти направо към сандъка, омотан с вериги, чиито крайни брънки бяха закачени с катинар за стърчащите от пода шарнирни болтове. Той се спря пред него за миг и по лицето му се изписа израз на благоговение, а мислите му като че ли зареяха на друго място, в друго време.
Чърч за първи път огледа сандъка отблизо. Върху яките му страни нямаше никакви надписи. Беше дълъг към три метра, висок около метър и широк метър и двайсет. Той не си направи труда да прецени и теглото му, но беше сигурен, че е много тежък. Спомни си как се опъна лебедката, докато го качваше на борда. Любопитството му надделя над преднамерения израз на незаинтересованост.
— Ще бъде ли нелюбезно от моя страна, ако ви попитам какво има вътре?
Готшолк не отмести поглед от сандъка.
— Археологически артефакт, пътуващ за един музей — отвърна той неопределено.
— Сигурно е много ценен — опита се да узнае нещо повече Чърч.
Готшолк не отговори. Беше забелязал нещо с крайчеца на окото си. Извади чифт очила за четене и се вгледа през стъклата. Ръцете му се разтрепериха, тялото му се вдърви.
— Бил е отварян! — възкликна с ужас той.
— Не е възможно — рече Чърч. — Капакът му е толкова здраво завързан с веригите, че те дори са се врязали в ръбовете му.
— Но я вижте тук — посочи той. — Вижте следите от откъртване там, където капакът е бил насилван нагоре.
— Тези драскотини вероятно са станали, когато сандъкът е бил запечатван.
— Не, нямаше ги, когато преди два дни го огледах — каза напълно убеден Готшолк. — Някой от екипажа ви се е изкушил да види какво има в него.
— Напразно се безпокоите. Кой от екипажа ще прояви интерес към стар артефакт, който вероятно тежи най-малко два тона? Освен това нали само вие имате ключ за катинарите?
Готшолк коленичи и дръпна един от тях. Халката се отскубна и остана в ръката му. Внезапно лицето му доби изплашен вид. Като хипнотизиран той бавно се изправи, зашари с обезумял поглед из товарния отсек и изрече една дума:
— Занона!
Имаше вид, като че изживява кошмар. В следващите шейсет секунди стана нещо ужасно. Смъртта на генералния консул настъпи толкова бързо, че Чърч изпадна в шок, а съзнанието му не проумяваше това, което виждаха очите му.
В тъмнината от сандъка внезапно бе изникнала фигура на мъж. Макар и облечен с униформа на моряк от американските военноморски сили, расовите му белези се набиваха в очи: грубата, права черна коса, изпъкналите скули, необикновено тъмните, безизразни очи.
Без да отрони дума, южноамериканският индианец заби в гърдите на Готшолк копиеобразен прът, чийто заострен връх щръкна почти трийсет сантиметра от гърба му. Генералният консул не падна веднага. Той бавно обърна глава и загледа Чърч с широко отворени очи, без обаче да го вижда. Опита се да каже нещо, но думи не излязоха, само нещо като болезнена, бълбукаща кашлица, от която устните и бузите му почервеняха. Той започна да се свлича надолу и в същия момент индианецът сложи крак върху гърдите му и издърпа копието.
Чърч за първи път виждаше убиеца. Индианецът не беше от екипажа на „Циклопи“, но не беше и пътник без билет. По кафявото му лице не се четеше нито злоба, нито гняв, нито омраза — беше напълно непроницаемо. С небрежен жест той хвана копието и скочи от сандъка.
Чърч мигом се приготви за нападение. Ловко отскочи встрани от замаха на копието и метна фенерчето в лицето на индианеца. Чу се тъп звук от счупване на кост и разклатени зъби — металната тръба бе улучила дясната му челюст. Тогава Чърч сви ръка в юмрук и го заби в гърлото на индианеца. Копието падна на пода и Чърч бързо взе дървения прът и го вдигна над главата си.