— Кой ви натовари с тази задача?
— Сенатор Хенри Калтънбак.
— Надявам се, той не смята, че лабораторията ни е замесена в някакви измами — каза отбранително Муни.
— Ни най-малко. Но нали знаете, сенаторът е известен с надушването си на злоупотреби с държавни средства. Неговите издирвания на заподозрени му направиха добра реклама в предизборната му кампания. Ще ви кажа нещо, но да си остане между нас: мнозина от нашата инспекция мечтаят той да се затрие нанякъде, та да престане да ни праща да си губим времето по рутинни проверки. Трябва обаче да призная, че сенаторът все пак има право, защото ние наистина сме откривали доста несъответствия в други подобни институти.
Муни побърза да го поправи:
— Ние предпочитаме да ни смятат за научноизследователска лаборатория.
— Разбира се. Но така или иначе, работата ни е да правим внезапни проверки.
— Имайте предвидя, че нашата дейност е строго поверителна.
— Проектиране на ядрени ракети и ядрено оръжие трето поколение, чиято мощност е съсредоточена в тесни снопове лъчи, които се движат със скоростта на светлината и могат да разрушат цели много навътре в пространството.
Муни го изгледа учудено.
— Много добре сте осведомен.
Хейгън сви рамене.
— Това е съвсем общо описание, което получих от началника си. Аз съм счетоводител, докторе, а не физик. Мозъкът ми не работи с абстрактни понятия. В гимназията пропаднах на изпита по висша математика. Вашите тайни са гарантирани. Моята работа е да помагам да се следи дали данъкоплатецът има полза от финансирани от държавата програми.
— С какво мога да ви помогна аз?
— Бих искал да разговарям с вашия финансов инспектор и счетоводителите ви. Както и с персонала, който се занимава с финансовите отчети. Екипът ми от ревизори ще пристигне от Вашингтон след две седмици. Ще ви бъда признателен, ако ни осигурите по-спокойно място, за предпочитане да е по-близо до счетоводните ви документи.
— Ще получите пълно съдействие. Разбира се, ще трябва да осигуря на вас и хората ви специални пропуски.
— Естествено.
— Лично ще ви разведа и представя на финансовия ни инспектор и счетоводния състав.
— И още нещо — каза Хейгън. — Разрешавате ли да се остава след работно време?
Муни се усмихна.
— За разлика от чиновниците, работещи от девет до пет, физиците и инженерите нямат определено работно време. Много от нас работят на смени. И на мен често ми се е случвало да работя по трийсет часа без прекъсване. Това дава възможност и да се редуваме на компютрите.
— Ще възразите ли, ако още сега започна с някои предварителни проверки и остана, да речем, до към десет вечерта?
— Не виждам никаква пречка — любезно отвърна Муни. — На долния етаж има денонощен бюфет, ако огладнеете. Наблизо винаги има и охранител, който да ви упъти.
— И да ме държи далече от тайните помещения — подметна през смях Хейгън.
— Сигурен съм, че сте запознат със средствата за безопасност.
— Така е — призна Хейгън. — Щях да стана милионер, ако получавах по стотинка за всеки час, прекаран в ревизиране на различните отдели на Пентагона.
— Тогава заповядайте оттук — покани го Муни и тръгна към вратата.
— Да ви попитам още нещо, просто от любопитство — задържа го Хейгън, без да става от стола. — За Харви Патъндън съм чувал. Доколкото знам, той работеше с Робърт Годард.
— Да, доктор Патъндън изобрети няколко от нашите първи ракетни двигатели.
— Но Ленард Хъдсън ми е непознато име.
— Много умен човек — каза Муни. — Той проправи пътя, като извърши проектантско-инженерната работа за изработването на повечето от нашите космически кораби, години преди те практически да започнат да се изработват и изпращат в космоса. Ако не беше загинал в разцвета на силите си, не е за разправяне какво още можеше да постигне.
— Как е загинал?
— При катастрофа с частен самолет. Отиваше на семинар в Сиатъл заедно с доктор Гунар Ериксън, когато самолетът им избухна във въздуха и падна в река Колумбия.
— А кой е Ериксън?
— Голям учен. Може би най-умният астрофизик, който се е раждал в страната ни.
В съзнанието на Хейгън светна мъничка лампа.
— Той работел ли е върху нещо по-специално?