— Да, върху геолунна синоптична морфология за индустриализираната народност.
— Бихте ли го превели на по прост език.
— Разбира се — засмя се Муни. — Ериксън беше завладян от идеята да изгради колония на луната.
16.
С десет часа напред, в 2 часа сутринта в Москва, четирима мъже седяха до камината, която отопляваше малка дневна в Кремъл. Стаята беше слабо осветена и създаваше мрачна атмосфера. Цигарен дим се смесваше с дима на една-единствена пура.
Съветският президент Георги Антонов гледаше замислен в трепкащите пламъци. След леката вечеря беше сменил сакото си със стар рибарски пуловер. Беше свалил и обувките си и сега бе изпънал обутите в чорапи крака върху тапицирана отоманка.
Владимир Полевой, началникът на Комитета по държавна сигурност, и Сергей Корнилов, ръководителят на съветската космическа програма, бяха облечени в тъмни костюми, ушити по поръчка в Лондон, а генерал Есенин беше в пълната си униформа, окичена с медали.
Полевой подхвърли доклада и снимките върху ниската масичка и заклати глава от изумление.
— Не ми е ясно как са успели да го осъществят, запазвайки пълна тайна.
— Струва ми се направо невероятно — съгласи се Корнилов. — Не мога да го повярвам, докато не видя още доказателства.
— Какви повече доказателства от снимките — вметна Есенин.
— Докладът на Риков не оставя никакво място за съмнение. Огледайте подробностите. Двете фигури, изправени на лунната повърхност, са действителни. Не са някакви измамни сенки, нито са плод на дефект в системата за сканиране. Те съществуват.
— Космическите им костюми не приличат на костюмите на американските астронавти — възрази троснато Корнилов. — Скафандрите им също са различни.
— Няма да обсъждам тези незначителни подробности — не отстъпваше Есенин. — По-важното е, че оръжието в ръцете им не може да бъде сбъркано с нищо. Със сигурност мога да го определя като стартова уредба за ракети земя-въздух, американско производство.
— Тогава къде е космическият им кораб? — не се предаваше Корнилов. — Къде е луноходът им? Астронавтите не са се появили от въздуха.
— Споделям съмненията ви — обади си Полевой. — Абсолютно е невъзможно американците да изпратят хора и продоволствия на луната, без нашата разузнавателна мрежа де не засече някакво странно движение към или от космоса.
— Още по-странното е — добави Антонов, — защо американците изобщо не са огласили това забележително постижение? Какво печелят, като го държат в тайна?
Корнилов кимна леко.
— Още една причина да се постави под съмнение докладът на Риков.
— Всички подминавате един много важен факт — каза Есенин с равен тон. — „Селенос 4“ изчезна веднага след като приборите ни за наблюдение регистрираха фигурите на снимките. Според мен космическата ни сонда е била разрушена от ракетен огън, който е засегнал корпуса, оттам налягането в модула е спаднало и е причинило смъртта на нашите космонавти.
Полевой подскочи от изненада.
— Какви космонавти?
Есенин и Корнилов си размениха смаяни погледи.
— Има някои неща, които дори КГБ не знае — отвърна генералът.
Полевой погледна Корнилов право в очите.
— Нима в „Селенос 4“ е имало хора?
— Да, както и в „Селенос 5“ и „6“. Във всеки от тях имаше по трима космонавти.
Той се обърна към Антонов, който спокойно пуфкаше хаванската си пура.
— Вие знаехте ли за това?
Антонов кимна.
— Да, бях уведомен. Но запомни, Владимир, не всички въпроси, свързани с космоса, са работа на държавната сигурност.
— Как е възможно никой от вас да не си е направил труда да дойде при мен, когато лунната ви сонда е паднала и изчезнала в Карибския басейн! — избухна Полевой.
— Непредвидено обстоятелство — поясни търпеливо Есенин. — След като „Селенос 4“ излетя от луната, с нея не можа да се осъществи връзка за навлизането й в плътните слоеве на атмосферата. Инженерите в космическия команден център я зачеркнаха като негодна сонда. Близо година и половина тя продължи да се движи в орбита и тогава бе направен още един опит да влязат във връзка с нея. Този път насочващите й системи реагираха, но маневрата за навлизане в плътните слоеве на атмосферата бяха само отчасти успешни. „Селенос 4“ падна на шестнайсет хиляди километра от мястото за приземяване. Беше наложително да запазим смъртта на космонавтите ни в пълна тайна. Тогава естествено, се обърнахме за съдействие към КГБ.