— Колко космонавти станаха вече жертви? — поинтересува се Полевой.
— Налага се да се дават жертви за обезпечаване съдбата на Съветския съюз — смънка философски Антонов.
— И да прикриваме провалите в космическата ни програма — добави с горчивина Полевой.
— Нека да не спорим — продължи Антонов. — „Селенос 4“ внесе своя огромен принос, преди да потъне в Карибско море.
— Където тепърва ще трябва да я търсим — вметна Полевой.
— Вярно — отвърна Есенин, — но ние спасихме данните за лунната повърхност, а именно това беше целта на мисията.
— Мислите ли, че американските системи за разузнаване в космоса са я прихванали и са установили мястото, където е паднала? Защото ако са си наумили да извадят „Селенос 4“, считайте, че те вече са я скрили в някое обезопасено съоръжение.
— Положително са прихванали траекторията й на падане — каза Есенин, — но няма причина разузнавателните им аналитици да смятат, че „Селенос 4“ е нещо повече от сонда за изследване на далечния космос, програмирана да се приводни в кубински води.
— Има пукнатина в прецизно изложения ви сюжет — възрази Полевой. — Няколко дни след като „Селенос 4“ излезе от орбита, аварийно-спасителните отряди на Съединените щати извършиха изтощително претърсване по въздух и море в същия район, за да открият изчезналия капиталист Реймънд Лебарон. Имам дълбокото подозрение, че претърсването им е прикритие за откриването и изваждането на нашия космически кораб.
— Четох доклада и анализите ти за изчезването на Лебарон — каза Корнилов. — И не съм съгласен с твоето заключение. Никъде не срещнах и ред, че те са провели подводна операция. Много скоро спасителната им мисия е била прекратена. Според американската преса Лебарон и екипажът му продължават да се смятат за изчезнали и се предполага, че са мъртви. Това е чисто съвпадение и нищо повече.
— Значи всички сме на мнение, че „Селенос 4“ и космонавтите в нея лежат някъде на дъното на морето — обади се Антонов и изпусна кръгче дим. — Въпросите, пред които сме изправени са: допускаме ли възможността американците да имат база на луната и ако е така, как ще действаме.
— Аз смятам, че имат база — рече убеден Есенин.
— Не можем да подминем подобна възможност — изсумтя Полевой.
Антонов загледа с присвити очи Корнилов.
— А ти, Сергей?
— „Селенос 8“, първият ни кораб за кацане на човек на луната, е предвиден да бъде изстрелян след седем дни — отвърна той бавно. — Не можем да отменим тази мисия, както направихме, когато американците ни засенчиха с тяхната програма „Аполо“. Тъй като нашите държавни ръководители отхвърлят славата да сме втората нация, пратила хора на луната, ние все подвиваме опашка и се спотайваме. Беше огромна грешка, че поставихме политическата идеология над научните постижения. Сега разполагаме със стартова уредба, способна да изстреля цяла космическа станция с екипаж от осем души на лунната повърхност. Облагите от гледна точка на пропагандата и военните изгоди са неизмерими. Ако нашата последна цел е да постигнем постоянно превъзходство в космоса и изпреварим американците с кацане на Марс, то тогава трябва да изпълним замисъла си. Аз подкрепям плана да програмираме насочващите системи на „Селенос 8“ да прилунят екипаж на пешеходно разстояние от мястото, където се намират американските астронавти и да го унищожим.
— Напълно подкрепям Корнилов — вметна Есенин. — Фактите сами говорят. Американците подготвят активно империалистическо настъпление в космоса. Снимките, които проучихме, доказват, че те вече са разрушили един от нашите космически кораби и са убили екипажа му. Според мен същата участ е застигнала и космонавтите в „Селенос 5“ и „Селенос 6“. Те са им отнели техните колониални претенции за луната и са ги присвоили като свои собствени. Доказателството е неопровержимо. Нашите космонавти ще биват нападани и убивани всеки път, когато направят опит да забият червената звезда на лунна почва.
Настъпи продължителна тишина. Никой не изрази гласно мислите си.
Потискащото мълчание наруши Полевой.
— Значи вие и Корнилов предлагате ние първи да ги атакуваме.
— Да — потвърди Есенин и заговори с въодушевление: — Помислете какъв голям късмет ще извадим. Превземем ли американската лунна база и цялостната им научна технология, нашата космическа програма ще напредне с цели десет години от раз.