— Белият дом положително ще подеме пропагандна кампания и ще ни заклейми пред света, както сториха след инцидента с полета 007 на КАЛ — възрази Полевой.
— Бъди сигурен, че ще си замълчат — увери го Есенин. — Как могат да разгласят превземането на нещо, за чието съществуване никой не знае.
— Генералът е прав — обади се Антонов.
— Сигурно сте наясно, че можем да бъдем обвинени в предприемане на война в космоса — предупреди ги Полевой.
— Съединените щати започнаха първи. Наш свещен дълг е да им отвърнем със същото. — Есенин се обърна към Антонов: — Решението трябва да дойде от вас.
Държавният глава на Съветския съюз отмести поглед към огъня в камината. После остави пурата си в пепелника и погледна с почуда треперещите си ръце. Иначе червендалестото му лице сега беше сиво. Поличбата беше ясна. Демоните превъзхождаха по численост силите на доброто. Отприщеха ли се веднъж, те щяха да се устремят напред и да излязат извън неговия контрол. И все пак той не можеше да позволи страната му да получи плесница от империалистите. Най-сетне се обърна към останалите мъже в стаята и уморено кимна.
— В името на Матушка Русия и партията — заговори той тържествено — въоръжете космонавтите ни и им заповядайте да нападнат американците!
17.
След като бе представен от доктор Муни на осем души и проведе три изморителни разговора, Хейгън бе настанен в малка стая, където трескаво заудря по сметачната машина. Учените боравеха с компютри, инженерите не се разделяха с цифровите калкулатори, но счетоводителите си оставаха старомодно племе. Те все още предпочитаха традиционните сметачни машини с бутони, широки колкото палец, и с книжна лента, която изкарваше напечатани сборовете.
Инспекторът беше дипломиран експерт-счетоводител, завършил икономическия факултет на Тексаския университет и бивш военноморски офицер. Като доказателство на всичко това на дъбовата ламперия в кабинета му висяха научните му степени и снимки на корабите, на които бе служил. Хейгън забеляза безпокойството в очите на мъжа, но и не очакваше нещо друго от финансов директор, който трябваше да изтърпи правителствен финансов ревизор да навира носа си в неговата територия.
В погледа на Хейгън нямаше и следа от подозрение или колебание, когато го осведоми, че иска да направи бърза проверка на телефонните разговори за последните три години. Макар счетоводният му опит в Министерството на правосъдието да се ограничаваше до фотографиране на счетоводните книги в малките часове на нощта, той знаеше достатъчно термини от професионалния жаргон, за да не събуди подозрение. Който и да погледнеше случайно през стъклената стена на стаята му и го видеше как си води бележки и съсредоточено проверява книжната лента на сметачната машина, щеше да го вземе за дългогодишен професионалист.
Върху лентата се отпечатваха цифри, нищо повече. Но бележките, които си водеше, представляваха методична схема на разположението и ъгъла на наблюдение на телевизионните камери за охрана, намиращи се между неговата стая и кабинета на Муни. Той също така написа и две имена, като добави до тях по няколко означения с цифри и знаци. Първото име беше Реймънд Лебарон, а второто — Ленард Хъдсън. Но междувременно се появи и трето: Гунар Ериксън.
Беше сигурен, че Ериксън е инсценирал смъртта си заедно с Хъдсън и се е заличил от живите, за да работи по проекта „Колонията Джърси“. Не се съмняваше също, че Хъдсън и Ериксън никога нямаше да прекъснат напълно връзките си с „Патъндън“. Тази лаборатория, наред със свръхпредприемчивия състав от млади учени, представляваше огромно предимство, за да бъде пренебрегнато. Беше наложително да имат подмолен канал към „тайното ядро“.
Отчетите за телефонните разговори за лаборатория с персонал от три хиляди души се съхраняваха в няколко мукавени кутии. Имало е строг контрол. Всеки, който е използвал телефона — за лични или служебни цели, е бил длъжен да си води дневник на проведените разговори. Хейгън нямаше намерение да проверява всички тези дневници. Това щеше да му отнеме няколко седмици. Вниманието му бе насочено само към месечните разговори на Муни, и то най-вече междуградските.
Хейгън не беше психолог, не беше и от хората, които имаха дарбата да откриват бързо нередности, но пък имаше набито око и силно развити инстинкти за укривани неща и те рядко са го подлъгвали.