За няколко секунди в другия край на линията настъпи мълчание. После се чу:
— Това изфабрикувано обаждане ли е?
— Сбогом, господин Джоунс!
Златна мина!
За всеки случай той набра и шестия номер. Включи се автоматичен секретар на фирма за стокови комисионерски услуги. Суха яма.
Въодушевление — това изпитваше в момента. Въодушеви се още повече, когато допълни и бележките си. Муни не беше от „тайното ядро“, но имаше връзка с него — беше един от подчинените на върховното командване.
Хейгън набра номер в Чикаго и зачака.
След четири позвънявания се обади нежен женски глас:
— Хотел „Дрейк“.
— Казвам се Томас Джъдж и искам да потвърдя резервация за стая за утре вечер.
— Един момент да ви свържа с „Резервации“.
Хейгън повтори молбата си и на администраторката. Когато му поискаха номера на кредитна карта, за да задържат стаята за късното му пристигане, той продиктува телефонния номер на Ансън Джоунс отзад напред.
— Резервацията ви е потвърдена, господине.
— Благодаря ви.
Колко стана часът? Бърз поглед към часовника му показа, че остават осем минути до полунощ. Той затвори куфарчето си и навлече сакото си. Извади от джоба запалка и изтръгна работните й механизми от кожуха й. После измъкна от задната цепка на сакото си тъничка метална пръчка със зъболекарско огледалце в единия й край.
Тръгна към вратата. Притиснал между коленете си куфарчето, Хейгън спря на самия праг, наклони навън огледалцето и огледа с него коридора от единия до другия край. Беше празен. Завъртя огледалцето, докато то отрази телевизионния монитор, окачен в дъното на коридора. После разположи запалката така, че едва да се подава от касата на вратата и натисна лоста за камъчето.
Вътре в помещението на охраната, в другия край на главното фоайе, екранът на един от телевизионните монитори изведнъж се покри със снежинки. Охранителят зад командния пулт бързо започна да проверява лампите на електрическата верига.
— Имам проблем с номер дванайсети — съобщи той.
Шефът на смяната стана от едно бюро и се приближи до монитора.
— Това е смущение. Сигурно някой в електро-физическата лаборатория пак е бърникал нещо.
Най-неочаквано смущението се изчисти, но се прехвърли на другия монитор.
— Много странно — измърмори шефът на смяната. — Друг път не е ставало в такава последователност.
След няколко секунди и този екран се изчисти и не изобразяваше нищо друго, освен празен коридор. Двамата охранители само се спогледаха и свиха рамене.
Хейгън изключи миниатюрната станция за умишлени смущения веднага щом влезе в кабинета на Муни и затвори вратата. Отиде тихо до прозореца и спусна пердетата. Сложи си чифт тънки найлонови ръкавици и запали осветлението.
Хейгън беше майстор в техниката по претърсване на помещение. Не си губеше времето с очевидни неща: чекмеджета, папки, тефтери с адреси и телефонни номера. Запъти се направо към един от рафтовете за книги и намери онова, което се надяваше да намери, за по-малко от седем секунди.
Муни може и да беше един от водещите физици в страната, но Хейгън го „прочете“ като илюстровано списание. Малкият бележник беше скрит в една книга със заглавие „Небесната механика в истинска перспектива“ от Хорас Делизо. Съдържанието му беше написано с кодови уравнения. Хейгън не разбра и бъкел от него, но важността на записките нямаше да го възпре. В такива случаи обикновено фотографираше страниците и ги връщаше обратно на мястото им, но този път той просто ги пусна в джоба си, съзнавайки, че те изобщо нямаше да бъдат дешифрирани навреме.
Охранителите продължаваха да се занимават с мониторите, когато Хейгън се появи иззад ъгъла.
— Трябва ли да се разпиша за часа на излизане? — попита той с усмивка.
Сменният ръководител се приближи до него с питащ израз на лицето.
— От счетоводството ли излязохте?
— Да.
— Не ви видяхме на мониторите.
— О, не знам защо — отвърна невинно Хейгън. — Излязох от стаята и по коридора дойдох направо дотук. Нищо друго не мога да ви кажа.
— Видяхте ли някого? Или нещо необичайно?
— Не. Само лампите по едно време започнаха да мигат в продължение на няколко секунди.
Охранителят кимна.
— Електрическо смущение от електро-физическата лаборатория. Мисля, че на това се дължеше.