Хейгън се разписа и излезе в безоблачната нощ, тананикайки си тихичко под носа.
Втора част
Циклопи
18.
25 октомври 1989
Кий Уест, Флорида
Пит лежеше по гръб върху студения бетон на самолетната писта и оглеждаше „Проспъртиър“. Слънцето се надигаше от хоризонта и бавно обагряше овехтелия му кожух с мека оранжева ивица светлина. От дирижабъла лъхаше нещо неземно, или поне така го виждаше въображението му — алуминиев призрак, който не знае къде трябва да се появи.
Почти през целия полет от Вашингтон до Кий Уест не беше мигнал — задълбочено изучаваше района на протока Олд Бахама на една от морските карти на Бък Сийзар и проследяваше старателно отбелязания въздушен маршрут на Реймънд Лебарон. Със затворени очи се бе опитал да си представи картинно призрачното блуждаене на „Проспъртиър“. Ако газовият мех не бе напълнен отново от борда на кораб — нещо почти невъзможно, единственият отговор за местонахождението на Реймънд Лебарон оставаше Куба.
Една мисъл зачовърка съзнанието му, мисъл, която непрекъснато се връщаше колкото и пъти да я пропъждаше, част от картина, която все повече се избистряше, когато той започна да се съсредоточава върху нея. И изведнъж тя изкристализира.
Полетът, имащ за цел да се проследи пътя на Лебарон, беше нагласен.
Това рационално и логическо заключение остана като смътно очертание в гъста мъгла. Номерът беше да се опита да го вмести в схема. Съзнанието му вече затърси отчаяно указания откъде да започне проучванията, когато Пит почувства, че върху него падна сянка.
— Я виж ти! — чу познат глас. — Изглежда, Снежанка пак е отхапала от ябълката.
— Или просто спи дълбок зимен сън — добави друг глас, който Пит разпозна.
Той отвори очи, засенчи ги с ръка от слънцето и видя две усмихнати лица, надвесени над него. По-ниският от мъжете — с гръден кош като бъчва, мускулест, с черна къдрава коса и с непоколебимия поглед на човек, който с удоволствие си похапва тухли за закуска, беше старият приятел на Пит и помощник-ръководител на специалните проекти в НЮМА Ал Джордино.
Ал пое протегнатата ръка на Пит и го издърпа да стане на крака с лекотата, с която уличният чистач вдига празна бирена кутия от тревата в парка.
— Време за излитане — след дванайсет минути.
— Нашият неназован пилот пристигна ли вече? — поинтересува се Пит.
Другият мъж, малко по-висок, но много по-слаб от Джордино, поклати глава и отговори:
— Няма и следа от такъв.
Това беше Руди Гън, който го гледаше със сините си очи, уголемени от дебелите стъкла на очилата. Приличаше на недохранен помощник-счетоводител, който се претрепва от работа, за да си купи златен часовник. Но външният му вид лъжеше. Гън беше инспектор по океанографските проекти на НЮМА. Докато адмирал Сандекър водеше редовни битки с Конгреса и федералната бюрокрация, Гън следеше всекидневната дейност на Агенцията. Това, че измъкна изпод носа на Сандекър Джордино и Гън, за Пит беше голяма победа.
— Ако искаме да спазим часа на излитането на Лебарон, ще трябва сами да се преборим с дирижабъла — отбеляза безгрижно Джордино.
— Предполагам, че ще се справим — каза Пит. — Нали изучи инструкциите за полет?
Джордино кимна.
— Трябват ми петдесет часа теория и летателно време, за да си взема разрешително. Основното управление не е трудно, но изкуството да задържиш в стабилно положение при силен вятър изисква практика.
Пит попита:
— Съоръженията качени ли са на борда?
— Качени и здраво завързани — увери го Гън.
— В такъв случай можем да потегляме.
Когато се приготвиха да се качват в „Проспъртиър“, от коша за управление по стълбата слезе ръководителя на наземния екип на Лебарон. Той каза няколко думи на един от подчинените си, после махна за приятелски поздрав.
— Готов е за излитане, господа.
— Доколко съвпадат атмосферните условия с тези на предишния полет? — попита го Пит.
— Господин Лебарон потегли при насрещен вятър, духащ от югоизток със скорост осем километра в час. Вие ще се издигнете с дванайсет, така че трябва да се опитате да я компенсирате. Над островите Търк и Кайкос ще се разрази ураганна буря. Метеоролозите са я кръстили Малката Ева, защото струята й е тясна, с диаметър не повече от стотина километра. Синоптиците прогнозират, че тя ще се извие на север от Каролинските острови. Ако се върнете най-късно до 14:00 часа, външната струя на Малката Ева ще ви осигури достатъчно плътен попътен вятър, който да ви избута до дома.