Наземният ръководител взе микрофона.
— „Проспъртиър“, тук старата база. Край.
— Продължавай, стара база.
— Можеш ли да ми дадеш последното си местоположение?
— Разбрано. Местоположение Н3608 на Т8090.
Ръководителят бързо отбеляза местоположението на картата.
— „Проспъртиър“, изглежда, всичко е наред. Отчитам те на осем километра южно от Гуинчос Кей на Бахама Банк. Край.
— Аз отчитам същото, база.
— Как са ветровете?
— Съдейки по гребените на вълните, бризът е достигнал сила 6 по скалата на Бофорт.
— Чуй ме, „Проспъртиър“. Бреговата охрана е издала нов бюлетин за Малката Ева. Тя е удвоила скоростта си и се извива от изток. Предупрежденията за ураганната буря се отварят до целия район на южните Бахамски острови. Ако тя задържи сегашната си посока, значи по някое време тази вечер ще засегне източното крайбрежие на Куба. Повтарям: Малката Ева се извива от изток и се насочва към вашата посока. Смятай работата си за приключена, „Проспъртиър“, и поемай обратно към дома.
— Слушаме, стара база. Обръщаме по нов курс към Кий.
През следващия половин час Пит не проговори. В 14:35 часа наземният ръководител ги повика отново.
— „Проспъртиър“, обади се, моля те. Край.
Никакъв отговор.
— Обади се, „Проспъртиър“. Тук старата база. Чуваш ли ме?
Отново мълчание.
Душният въздух във фургона като че ли изведнъж стана студен — страх и лошо предчувствие обзе екипа. Докато ръководителят правеше отчаяни опити да се свърже с дирижабъла, секундите едва се нижеха и като че ли след цяла вечност отброяваха минутите.
Но „Проспъртиър“ не се обаждаше.
Ръководителят тръшна микрофона и изхвърча от фургона пред смаяните погледи на помощниците си. Затича се към паркираната лимузина и възбудено отвори задната врата.
— С тях е свършено. Загубихме ги, както стана последния път!
Мъжът, който седеше сам на задната седалка, кимна и отвърна спокойно:
— Продължавайте опитите да се свържете с тях.
Докато наземният ръководител забърза обратно към радиото във фургона, адмирал Джеймс Сандекър вдигна телефонната слушалка в малкото полирано шкафче и набра номер.
— Господин президент.
— Да, адмирале.
— Те изчезнаха.
— Разбрах и уведомих адмирал Клайд Монфорт от карибската обединена оперативна група. Той вече е вдигнал под тревога кораби и самолети в района на Бахамските острови. Веднага щом приключим нашия разговор, ще му наредя да предприеме операция за претърсване и спасяване.
— Моля ви, изтъкнете на Монфорт, че е нужно да побърза. Казаха ми още, че „Проспъртиър“ е изчезнал в района на предполагаемия път на урагана.
— Върнете се във Вашингтон, адмирале, и не се безпокойте. Само след няколко часа вашите хора и госпожа Лебарон ще бъдат открити и спасени.
— Ще се постарая да споделя оптимизма ви, господин президент. Благодаря ви.
Едно от малкото неща, които Сандекър вярваше с цялото си сърце, беше: „Никога не разчитай на дума, дадена от политик“. Той набра още един номер.
— На телефона е адмирал Джеймс Сандекър. Бих искал да разговарям с адмирал Монфорт.
— Веднага, господине.
— Джим, ти ли си наистина?
— Здрасти, Клайд! Радвам се да чуя гласа ти.
— По дяволите, последният път беше преди близо две години. Какво има?
— Кажи ми, Клайд, предупредиха ли те за една спасителна операция край Бахамските острови?
— Откъде го научи?
— От фабриката за слухове.
— Сега го чувам. Повечето от карибските ми групи провеждат тренировъчни занятия на Ямайка.
— На Ямайка?
— Трябва да позаякчат малко мускулите си, за да проявят военните си качества и да поразтърсят руснаците и кубинците, ако се наложи. Това изкарва Кастро от равновесие, защото си е наумил, че в някой от близките дни ще го нападнем.
— А това вярно ли е?
— От какъв зор? Куба е най-добрата рекламна кампания, водена от нас, която представя огромния провал на комунизма. Освен това е по-добре Съветският съюз да хвърля по дванайсет милиона на ден за Куба и Кастро, отколкото ние.
— Значи не си получавал никакви нареждания да наблюдаваш един дирижабъл, предприел полет от Кий тази сутрин?