Выбрать главу

В другия край на линията настъпи неловко мълчание.

— Може би не биваше да ти казвам, Джим, но наистина получих писмено нареждане относно дирижабъла. Казаха ми да държа нашите кораби и самолети далече от Бахамските крайбрежия и да заглушавам всички връзки, идващи от този район.

— От Белия дом ли дойде нареждането?

— Джим, не предизвиквай съдбата си.

— Благодаря ти за откровеността, Клайд.

— Как иначе, Джим? Хайде да се видим следващия път, когато дойда във Вашингтон.

— Ще те очаквам с нетърпение.

Сандекър затвори телефона; лицето му беше почервеняло от гняв, от очите му бълваше огън.

— Бог да им е на помощ! — измърмори той през стиснати зъби. — Всички сме изиграни.

19.

Гладкото, с високи скули лице на Джеси беше напрегнато от усилията й да се преборва с поривите на вятъра и с дъжда, който плющеше в кожуха на дирижабъла. Ръцете и китките й отмаляха от непрестанното боравене с дроселите и с огромната ръчка за автоматичното степенно повдигане. Ставаше все по-трудно да се задържи равновесието и стабилността на подмятания насам-натам дирижабъл поради допълнителната тежест от дъжда. Тя започна да чувства ледените тръпки на страха.

— Трябва да се отправим към най-близката суша — каза тя с грапав глас. — Не мога да го удържам вече във въздуха при тази турбулентност.

Пит я погледна и рече:

— Най-близката суша е Куба.

— По-добре арестувани, отколкото мъртви.

— Изчакай още малко — предложи Пит, който седеше вдясно и малко зад нея. — Бурята ще ни изтласка обратно към Кий Уест.

— Без радиовръзка долу няма да знаят къде да ни търсят, ако сме принудени да се приводним в морето.

— Трябваше да помислиш за това, преди да разлееш кафето си върху предавателя и да причиниш късо съединение.

Джеси му хвърли скришом поглед. Помисли си: божичко, влудяващо е! Пит се беше навел през десния прозорец и най-нехайно се взираше с бинокъл в морето под тях. Джордино пък бе забил поглед надолу от лявата страна, а Гън следеше показанията на компютъра ВИКОР за навигационно определяне на координатите и ги нанасяше на морската карта. От време на време Гън спокойно разчиташе обозначенията на стрелката върху записващото устройство на градиометъра „Шонстед“ — уред за откриване на желязо чрез измерване интензивността на магнитното поле. И тримата мъже изглеждаха така, сякаш нищо на тоя свят не ги безпокоеше.

— Не чухте ли какво ви казах? — попита раздразнено Джеси.

— Чухме — отвърна Пит.

— Не мога да го овладея в този вятър. Стана много тежък. Трябва или да изхвърлим част от баласта, или да се приземим.

— Преди час изхвърлихме и последния баласт.

— Тогава облекчете дирижабъла от тия боклуци, които качихте на борда — нареди тя, посочвайки малката купчина от алуминиеви кутии, закрепени за пода.

— Съжалявам, но тези „боклуци“, както ги нарече, могат да ни послужат.

— Но ние губим височина.

— Справяй се, доколкото е по силите ти.

Джеси посочи през предното стъкло.

— Онзи остров от дясната ти страна е Кайо Санта Мария. Сушата оттатък него е Куба. Ще насоча дирижабъла по курс на юг и ще си опитаме късмета с кубинците.

Пит се извърна от прозореца и изцъкли срещу нея зелените си очи.

— Ти доброволно тръгна на тази мисия — напомни й с рязък тон той. — Искаше да влезеш в ролята на мъж. Тогава продължавай в същия дух.

— Прояви разум, Пит! — сопна му се на свой ред тя. — Ако изчакаме още половин час, бурята ще ни разкъса на парчета.

— Струва ми се, че мярнах нещо — извика Джордино.

Пит се надигна от мястото си да погледне от лявата страна.

— В коя посока?

— Току-що минахме над него — посочи Джордино. — На около двеста метра зад кърмата.

— И то много голямо! — възкликна възбуден Гън. — Скалата не може да го обхване.

— Завий малко наляво — заповяда Пит на Джеси. — Върни назад по същия курс.

Джеси не възрази. Внезапно обхваната от откривателски плам, тя почувства, че изтощението й се изпари. Избута рязко дроселите напред и насочи дирижабъла наляво, като използва вятъра да го изтласка назад. Силен порив шибна алуминиевата обвивка, разтресе въздушния кораб и разклати коша за управление. След като отмина, осемте опашни перки влязоха в ролята си и полетът се успокои, а вятърът задуха откъм кърмата.