В коша за управление стана тихо като в крипта на катедрала. Гън започна да развива въжето от датчика на градиометъра, провесвайки го надолу, докато докосне вълните. После върна вниманието си отново към записващото устройство и зачака стрелката да отбележи върху милиметровата хартия хоризонталното си максимално отклонение. След малко тя започна да трепти и да се движи напред-назад.
— Приближаваме целта — съобщи Гън.
Джордино и Пит не обърнаха внимание на вятъра и се надвесиха още повече през прозорците. Морето беше развълнувано и пръските от разпенените гребени на вълните пречеха на видимостта в прозрачните дълбини. Сега на Джеси й стана по-трудно. Трябваше непрекъснато да настройва уредите за управление, за да намали силното клатене и люлеене на дирижабъла.
— Видях го! — извика Пит. — Лежи по посока север и юг, на стотина метра вдясно от нас.
Джордино се премести на отсрещната страна и погледна надолу.
— Да, и аз го виждам.
— Различавате ли части от дерик-кранове? — попита Гън.
— Очертанията са ясни, но подробности не мога да различа. По моему лежи на около двайсет и четири метра под повърхността.
— По-скоро на трийсет — обади се Пит.
— Възможно ли е да е „Циклопи“? — попита възбудено Джеси.
— Още е рано да се каже. — Той се обърна към Гън. — Отбележи координатите от ВИКОР.
— Координатите отбелязани — потвърди Гън.
Пит кимна на Джеси.
— Добре, пилоте, да минем над него още веднъж. Този път, като ни отмине вятърът, опитай да ни задържиш над обекта.
— А случайно да искаш да превърна олово в злато? — иронизира тя.
Пит се наведе и я целуна леко по бузата.
— Справяш се отлично. Опитай да издържиш още малко, а после аз ще те сменя на уредите.
— Я не се дръж снизходително с мен — отвърна му сприхаво тя, но погледът й се смекчи, бръчките от напрежение около устните й се загладиха. — Само ми кажи кога да спра това чудо.
Ама че е своеволна! — заключи в себе си Пит и за първи път изпита завист към Реймънд Лебарон. Върна се на кърмата и сложи ръка на рамото на Гън.
— Опитай с клинометъра да определиш грубо размерите на кораба.
— Добре — кимна Гън.
— Ако е „Циклопи“ — вметна развеселен Джордино, — значи много те бива в догадките.
— Всичко е въпрос на голям късмет и на малко умуване — призна Пит. — Както и на факта, че Реймънд Лебарон и Бък Сийзар ни насочиха към целта. Остава загадката обаче, защо „Циклопи“ лежи встрани от главния морски път.
Джордино сви безпомощно рамене.
— Вероятно никога няма да я разгадаем.
— Връщам назад над целта — съобщи Джеси.
Гън установи разстоянието с клинометъра, после погледна през окуляра, за да измери дължината на тъмния обект под водата. Докато Джеси водеше успешна битка с вятъра, той успя да удържи уреда.
— Няма начин да измеря с точност ширината му, защото е невъзможно да се види дали лежи изправен, или на една страна — предупреди той, докато проверяваше градуирането.
— А цялата дължина? — попита Пит.
— Тя е между сто и шейсет и сто и седемдесет метра.
— Изглежда обнадеждаващо — отбеляза Пит с видимо облекчение. — „Циклопи“ е дълъг сто шейсет и пет метра.
— Ако се спуснем още, вероятно ще отчета по-точни показания — каза Гън.
— Опитай още веднъж, Джеси — провикна се Пит.
— Надали ще успея — каза Джеси и посочи предното стъкло. — Имаме си посрещачи.
Лицето й беше спокойно, дори прекалено спокойно, а мъжете се обърнаха и загледаха с лека почуда хеликоптера, който изникна от облаците на триста метра над дирижабъла. Той като че ли за миг увисна неподвижен в небето като ястреб, зърнал гълъб. После, докато се приближаваше и размерите му се увеличаваха, направи вираж и се изравни с „Проспъртиър“. Мъжете в дирижабъла ясно видяха през биноклите си мрачните лица на пилотите и двата чифта ръце, сграбчили автоматични оръжия, които стърчаха от отворената странична врата.
— Водят си и приятели — подметна Гън. Той беше насочил бинокъла си надолу и наблюдаваше една кубинска канонерска лодка, на около осем километра от тях, която пореше вълните с широки криле от водни пръски.
Джордино не се обаждаше. Беше се заел да освобождава алуминиевите кутии от ремъците, с които бяха завързани, и да изсипва възможно най-бързо съдържанието им върху палубата. Гън му се притече на помощ, а Пит започна да майстори странно на вид прикритие.