— Вдигнаха табела, изписана на английски — съобщи Джеси.
— Какво пише на нея? — попита Пит, без да вдига поглед.
— „Последвайте ни и не използвайте радиото си“ — прочете я тя на глас. — Какво да правим?
— То е ясно, че не можем да използваме радиото, затова им се усмихни и им махни с ръка. Да се надяваме, че няма да стрелят, като видят, че си жена.
— Аз не бих разчитал на това — измърмори Джордино.
— И продължи да кръжиш над потъналия кораб — добави Пит.
На Джеси не й се понрави това, което ставаше в коша за управление. Лицето й силно пребледня и тя рече:
— Най-добре е да им се подчиним.
— Ще ги пратим за зелен хайвер — рече студено Пит. Той откопча предпазния й колан и я вдигна на ръце от седалката. Джордино му подаде чифт резервоари със сгъстен въздух и Пит бързо ги нагласи на раменете й. Гън й напъха в ръцете маска за лице, плавници и спасителна жилетка.
— Бързо ги слагай! — нареди й Пит.
Джеси стоеше напълно слисана.
— Но какво правите?
— Мислех, че си разбрала вече — отвърна Пит. — Ще поплуваме малко.
— Какво?! — Тъмните й цигански очи бяха широко отворени, но не от страх, а от почуда.
— На защитата не й остана време за заключителната реч — каза спокойно Пит. — Приеми го като безумен план за оцеляване и се залавяй да го изпълняваш. Прави каквото ти се каже. А сега лягай на пода зад прикритието.
Джордино изгледа подозрително дебелата два сантиметра преграда.
— Дано ни свърши работа! Не ми се ще да съм наблизо, ако някой куршум улучи някоя от бутилките под налягане.
— Няма страшно — успокои го Пит, докато тримата мъже стягаха ремъците на водолазните си костюми. — Направена е от силно разтеглива пластмаса. Гарантирана защита срещу всяка гилза с размер до двайсет милиметра.
Останал без управление, дирижабълът залитна на една страна под новата яростна атака на вятъра и хлътна надолу. Всички в гондолата изпопадаха на пода и се хванаха за най-близката опора. Кутиите от водолазните принадлежности се плъзнаха по пода и с всичка сила се блъснаха в пилотските седалки.
От страна на вертолета нямаше повече изчаквания и опити за връзка. Кубинският командир на полета, който взе внезапното неравномерно движение на дирижабъла за опит за бягство, нареди на екипажа да открие огън. Дъжд от куршуми се изля върху дясната страна на „Проспъртиър“ от разстояние не повече от трийсет метра. Командният кош мигом бе разпердушинен. Старите пожълтели прозорци се пръснаха на ситни парченца и покриха пода. Таблото с уредите за измерване и управление се превърна в усукани вторични суровини и изпълни разнебитената кабина с дим от късото съединение в електрическата верига.
Пит лежеше проснат върху Джеси, прикриван от Гън и Джордино, които ясно чуваха как гилзите със стоманени върхове се забиваха с тъп удар в непробиваемата от куршуми преграда. Тогава въоръжените мъже в хеликоптера съсредоточиха стрелбата си в двигателите. Унищожителната стрелба разкъса алуминиевите обтекатели и остатъците им бяха издухани от въздушната струя. Двигателите се задавиха, изкашляха един-два пъти и замлъкнаха; главите на цилиндрите им бяха отнесени, между гъстите дири от дим потече гориво.
— Резервоарите за гориво! — чу собствения си глас Джеси над невъобразимата шумотевица. — Те ще се взривят!
— Това е последната ни грижа — извика в ухото й Пит. — Кубинците не използват възпламенителни куршуми, а резервоарите са направени от самолепящ се неопренов каучук.
Джордино допълзя до купчината от разбитите кутии от екипировките и измъкна, доколкото можа да види Джеси, нещо като цилиндър. Постави го пред себе си и го притисна в силно наклонения под.
— Имаш ли нужда от помощ? — провикна се Пит.
— Стига да може Руди да ме удържи… — Гласът му постепенно заглъхна.
Гън нямаше нужда от обяснения. Той подпря крака в отвесната преграда, за да запази равновесие и обгърна здраво с ръце коленете на Джордино.
Дирижабълът бе вече напълно неуправляем, носовата му част бе наклонена под четирийсет градуса към морето. Подложен на атаката на кубинците, заобленият му оголен кожух загуби подемната си сила и започна да се спуска от небето към водната повърхност. Стабилизаторните перки продължаваха да се протягат към облаците, но старият „Проспъртиър“ беше вече в предсмъртна агония.