Пит съсредоточи мислите си върху следващия проблем: излизането им от коша за управление. Вратата беше заяла — малко чудо, като се имаше предвид удара, на който бе подложена. Той седна, хвана се здраво с две ръце за изкривената каса и ритна вратата. „Ритна“ беше доста преувеличено. Водното налягане спъваше силата на изхвърлянето на краката му. Все едно че се опитваше да изрита дъното на огромен буркан, пълен с лепило. На шестия опит, когато ходилата и петите му отмаляха, металната спойка поддаде и вратата започна бавно да се отваря.
Пръв излезе Джордино, изпускайки облак мехурчета от регулатора за дишане, който обгърна цялата му глава. Той заби крака в пясъка, притисна ръка в гърдите си в очакване на нов пристъп на болка и силно се оттласна. Тогава Пит и Гън изтикаха отвътре огромен, трудно преносим товар, който бавно се промуши през вратата и падна в пясъка. След това двамата започнаха да подават един по един осемте метални резервоари, съдържащи по три кубически метра въздух, към протегнатите ръце на Джордино.
Сред безпорядъка в командния кош Джеси се мъчеше да изравни налягането в ушите си с водното. Кръвта й бучеше и остра болка прободе главата й, надделявайки болката от натъртванията й при падането. Тя защипа носа си и се напъна силно да изкара въздуха през ушите си. При петия опит ушите й изпукаха и от огромното облекчение тя чак се просълзи. Захапа здраво накрайника на регулатора и пое дълбоко въздух. Колко хубаво щеше да бъде да се събуди в собственото си легло, помисли си тя. Нещо докосна ръката й. Беше друга ръка — твърда и груба. Вдигна поглед и видя вторачените в маската й очи на Пит, които като че ли й се усмихваха. Кимна й да го последва.
Пит я изведе навън в необятната водна пустош. Джеси вдигна глава и проследи с поглед въздушните мехурчета, които съскаха тихичко и поемаха нагоре към неспокойната повърхност. Независимо от вълнението отгоре, видимостта на дъното достигаше почти шейсет метра и цялата дължина на основната конструкция на въздушния кораб, който лежеше близо до коша за управление, се виждаше съвсем ясно. Но от Гън и Джордино нямаше и следа.
Пит й направи знак да изчака до бутилките под налягане и странния товар до тях. След като погледна компаса на лявата си китка, той се гмурна в синкавата мъгла. Джеси се поклащаше на място, в безтегловност, и усещаше главата си лека от азотната наркоза. Обзе я неудържимо чувство на самота, но то мигом се изпари, като видя Пит да се връща. Той й направи знак да го последва, след това се обърна и заплува бавно. Джеси размаха тежко крака, преодолявайки водното налягане, и скоро го настигна. Дъното от бял пясък отстъпи пред гроздове от корали, населени с различни по форма риби. Естествените им ярки цветове бяха потъмнели до светлосиво от разсейването и поглъщането им от водните частици, които филтрираха червените, оранжевите и жълти цветове, и оставяха само тъмнозелените и сините тонове. Размахвайки плавници, двамата се движеха на една ръка разстояние над необикновената и екзотична подводна джунгла, наблюдавани с подозрение от отделни групи малки, причудливи по форма риби. Пит сравни забавната гледка с деца, които наблюдават огромни балони във формата на различни герои от рисувани филми, издигнати във въздуха над Бродуей по време на парад по случай Деня на благодарността.
Изведнъж Джеси заби пръст в крака на Пит и посочи нагоре и назад. Там, на около пет метра от тях, плуваше лениво и апатично стадо баракуди. Трябва да наброяваха около двеста, всяка дълга не по-малко от метър и двайсет. Като по даден знак те се обърнаха едновременно и започнаха да кръжат около водолазите, хвърляйки им любопитни погледи с кръглите си като мъниста очи. После вероятно решиха, че Пит и Джеси не са плячка, за която си заслужаваше да си губят времето, защото за част от секундата промениха посоката си и изчезнаха от поглед.
Пит се обърна назад и видя Руди Гън да изниква от мътната синкава завеса. Гън се спря и им махна да тръгнат бързо към него. После им направи знака за успех — V.
Значението беше ясно. Гън се оттласна силно с единия си плавник, бързо се плъзна нагоре под ъгъл и спря на около девет метра над група корали. Пит и Джеси доплуваха минута след него.
Те изминаха почти триста метра, когато Гън внезапно спря и изви тялото си във вертикално положение, после издаде напред едната си ръка и посочи с леко свит пръст.
Като замък на призраци, очертаващ се в мъглата над йоркширско тресавище, във водния сумрак изплува призрачната форма на „Циклопи“, зловещ и мрачен, сякаш някаква невъобразима сила се спотайваше в утробата му.