21.
Пит се бе гмуркал до много потънали кораби — той дори бе първият човек, видял „Титаник“ на морското дъно, но сега гледката на потъналия тайнствен легендарен кораб го вцепени до почти суеверно благоговение. Мисълта, че плавателният съд се бе превърнал в гробница на триста души още повече засилваше злокобното му излъчване.
Разбитият кораб лежеше на левия си борд с наклон от двайсет и пет градуса, а носовата му част бе насочена на север. Не приличаше на нищо, което обикновено се среща на морското дъно, и майката природа се бе заела да покрие с було от утайка и морски организми стоманения нашественик.
Целият корпус и надстройката бяха напластени с всевъзможни видове морски свят — стъкловидни гъби, ракообразни животинчета, цветисти актинии, морска папрат и тънки плевели, които изящно се поклащаха от водното течение като ръце на балерини. Като се изключеше изкривената носова част и падналите три дерик-крана, корабът бе изненадващо запазен.
Завариха Джордино да остъргва малка част от пласта под бордовата ограда. Като ги видя до себе си, той им показа резултата от труда си. Беше извадил на показ изпъкналите букви на името на кораба — „Циклопи“.
Пит погледна водолазния си часовник „Докса“ с оранжев циферблат. Имаше чувството, че дирижабълът беше потънал преди цяла вечност, но установи, че са минали само девет минути, откакто изплуваха от коша му за управление. Налагаше се да пестят въздуха си. Тепърва щяха да претърсват корабокруширалия плавателен съд и макар че засега имаха достатъчно количество в резервните бутилки за изравняване на налягането, безопасната граница можеше да се окаже опасно тънка.
Той провери въздушния манометър на Джеси и огледа очите й. Видяха му се бистри и живи. Дишането й беше равномерно. Тя му направи знак с вдигнати палци и кокетно му намигна. Мигът, в който се бе разминала със смъртта, засега бе забравен.
Пит също й намигна в отговор и си помисли: „За нея това явно е забавление“.
Използвайки ръцете си за общуване, четиримата заплуваха в редица над кораба и започнаха да го оглеждат по дължина отзад напред. Вратите на салона на кърмата и тиковата палуба бяха изгнили. Всяка равна повърхност бе покрита с утаечен слой и създаваше впечатлението за прашен покров.
Гюйсщокът беше оголен — от американското знаме не бе останала и следа. Двете кърмови оръдия бяха насочени назад, неми и запуснати. Двата комина се издигаха като часовои над ръждясалите остатъци от вентилаторите, вързалата и бордовите огради; намотките от жици и кабели все още бяха притиснати в прегръдките на ръждясалите лебедки. Като в бедняшки квартал всяко кътче от разнебитения кораб предоставяше гнездо за бодливи морски таралежи, раци и други морски създания.
Пит, който бе проучил плана на вътрешността на „Циклопи“, знаеше, че претърсването на кърмовата секция ще бъде загубено време. Комините се намираха над машинното отделение и жилищните помещения на обслужващия го персонал. Ако възнамеряваха да открият статуята Ла Дорада, трябваше да проверят в общото товарно помещение под командния мостик и бака. Той им направи знак да продължат да търсят напред, към носовата част.
Всички заплуваха бавно и внимателно по преходния мост, който се простираше над разпилените капаци на въглищните люкове, заобиколиха огромните товарни двучелюстни кофи, наподобяващи мидени черупки, и се спуснаха под ръждясалите дерик-кранове, протягащи отчаяно стрели към пречупените лъчи над тях. Беше очевидно, че „Циклопи“ е бил застигнат от бърза и насилствена смърт. Изгнилите останки от спасителните лодки бяха застинали завинаги в лодбалките си, а по-голямата част от надстройката изглеждаше така, сякаш е била смазана от чудовищен юмрук.
От синьо-зеления сумрак бавно изплуваха очертанията на странната, наподобяваща кутия форма на командния мостик. Две от високите й подпори откъм десния й борд бяха разкривени, но наклонът наляво на корпуса компенсираше ъгъла и не им позволяваше да паднат. На фона на полуразрушения кораб, командният мостик стоеше на съвършено хоризонтална плоскост.
Тъмнината от другата страна на вратата на кормилната рубка беше зловеща. Пит включи водолазното си фенерче и бавно навлезе навътре, като внимаваше да не разбърка утайката върху палубата с плавниците си. През покритите с тиня отвори на предната отвесна преграда се процеждаше слаба светлина. Той изтри калта от стъклото на корабния часовник. Потъмнелите стрелки бяха спрели на 12:21. После хвърли поглед към големия компас, все тъй изправен върху стойката си. Във вътрешността му не бе проникнала вода и стрелката продължаваше да сочи предано към магнитния север. Пит видя, че курсовият ъгъл на кораба показва 340 градуса.