Срещу компаса, от пода се издигаха два стълбовидни предмета с ветрилообразни върхове, целите покрити със стъкловидни гъби, които под светлината на фенерчето на Пит добиха ярък червен цвят. Озадачен, Пит избърса натрупания слой от морски организми от левия стълб и отдолу се показа стъклена повърхност, върху която едва се четяха думите: „ПЪЛНИ ОБОРОТИ“, „СРЕДНИ“, „НИСКИ“, „СЪВСЕМ НИСКИ“, „СТОП“ и „ПРЕКЪСВАНЕ НА ДВИГАТЕЛИТЕ“. Това беше телеграфът на командния мостик за машинното отделение. Месинговата стрелка сочеше на „ПЪЛНИ ОБОРОТИ“. Пит се оттласна по-нататък и изчисти стъклото и на десния телеграф. Стрелката беше замръзнала на положение „ПРЕКЪСВАНЕ НА ДВИГАТЕЛИТЕ“.
Джеси се намираше на около два метра от Пит, когато нададе силен писък, от който косата му настръхна. Той рязко се обърна с мисълта, че е нападната от акула. Тя обаче енергично му сочеше нещо, което стърчеше от дънната утайка.
Два човешки черепа, пълни до ноздрите с кал, го гледаха с празните си очни ябълки. Неприятното чувство, че е наблюдаван, притесни Пит. В подножието на кормилото лежаха костите на друг моряк, едната ръка от скелета все още стоеше втикната между спиците на кормилното колело. Пит се запита дали това не бяха тленните останки на капитан Уорли.
Нямаше какво друго да гледат там, затова той поведе Джеси навън от кормилната рубка и по един коридор двамата продължиха към пътническите жилищни помещения. Почти в същото време Гън и Джордино изчезнаха от поглед в един люк, който се спускаше към малък товарен трюм.
В тази част на кораба утаечният слой беше тънък, не повече от два сантиметра. Вътрешната стълба водеше към дълъг коридор с малки отсеци от двете страни. Във всеки един имаше легла, порцеланова мивка, разхвърляни лични вещи и кости от скелетите на обитателите им. Пит вече загуби броя на мъртъвците. Спря и допълни с въздух плавателния си компенсатор, за да задържи тялото си в свободно хоризонтално положение. И най-слабото докосване с плавниците където и да е щеше да вдигне огромни облаци заслепяваща утайка.
Пит потупа Джеси по рамото и насочи лъча на фенерчето си към малко помещение с вана и две тоалетни. Направи й въпросителен жест. Тя се усмихна през накрайника си и му отвърна с комичен, но отрицателен жест.
Запаленото фенерче на Пит случайно попадна върху един паропровод, минаващ по тавана, и той мигом го загаси. Внезапно настаналото царство на непрогледен мрак ги изпълни с чувството, че двамата са попаднали в ковчег, чийто капак мигом хлопна върху тях. Пит нямаше никакво желание да остава заобиколен от вечната тъма в гроба на „Циклопи“, затова побърза отново да светне с фенерчето. Светлината разкри колонията от жълти и червени стъкловидни гъби, прилепнали към отвесните прегради на коридора.
Скоро стана ясно, че тук няма да намерят никакви следи от статуята Ла Дорада. Те минаха по коридора на смъртта и излязоха отново на палубата на бака. Там чакаше Джордино и им направи знак да доплуват до един полуотворен капак на люк. Пит се провря през него, остъргвайки в рамката му бутилките си под налягане, и се спусна над силно разядената стълба.
Влезе в помещение, което приличаше на багажно отделение, и заобикаляйки купчините от разбъркан и гниещ боклук, продължи към неземната светлина от фенерчето на Гън. Мина над струпани отделни кости и черепи, чиито зейнали челюсти като че ли надаваха викове на ужас.
Пит завари Гън да проучва съсредоточено прогнилата вътрешност на огромен товарен сандък. Между сандъка и една от преградните стени бяха заклещени скелетните останки на двама мъже.
За миг сърцето на Пит се разтуптя от вълнение и предчувствие, съзнанието му беше сигурно, че са открили най-ценното съкровище в морето. В този момент Гън вдигна поглед и Пит прочете горчиво разочарование в очите му.
Сандъкът беше празен.
Претърсването на товарния трюм доведе до смайващо откритие. В черния мрак, като разкъсана гумена кукла, бе проснат дълбоководен водолазен костюм. Ръкавите бяха разперени настрани, крачолите бяха прибрани в тежки ботуши в стил Франкенщайн. Потъмнял месингов шлем и нагръдник покриваха съответно главата и гърдите. Отстрани, като мъртва сива змия, лежеше основният кабел с маркуча за сгъстен въздух и спасителното въже. Те се намираха на около два метра от съединенията на шлема.