Пластът утайка и тиня върху водолазния костюм показваше, че той е престоял тук много години. Пит извади нож, завързан за десния си глезен и сряза гайката с крила, която крепеше нагръдника на шлема. Отначало се затрудни, но след малко тя се разхлаби достатъчно и той я махна. Отвори нагръдника и насочи лъча на фенерчето си под него. Запазена от опустошенията на разрушителното море чрез гумения костюм и предпазните вентили на шлема, по главата все още беше останала коса и тук-там плът.
Оказа се, че Пит и групата му не са първите, които са се ровили в страховитите тайни на „Циклопи“. Някой друг вече бе идвал и отнесъл съкровището Ла Дорада със себе си.
22.
Пит погледна стария си часовник „Докса“ и изчисли спиранията им за изравняване на налягането. Добави по една минута за всяко спиране като безопасна граница за отстраняване на газовите мехурчета от кръвта и тъканта им и за предотвратяване мъките при навеждането им.
След като напуснаха „Циклопи“, те подмениха почти празните си бутилки под налягане с резервните, които бяха складирали в коша за управление на дирижабъла, и започнаха да се издигат към повърхността. Гън и Джордино изостанаха с няколко метра и заредиха с още въздух компенсаторите си, за да могат да се задържат на необходимата дълбочина, докато пренасят неудобния за хващане товар.
Във водния мрак под тях остана да лежи „Циклопи“, самотен и обречен на забрава. Преди да измине още едно десетилетие, проядените му стени щяха да почнат да рухват навътре, а век по-късно неспокойното морско дъно щеше да покрие клетите му останки с було от тиня и само някои отделни части, образували кора от корали, щяха да сочат мястото на гроба му.
Над тях повърхността представляваше кипящ живак. На следващото спиране за изравняване на налягането те започнаха да чувстват съкрушителната инерция от огромните вълни и полагаха усилие да се поддържат заедно във водната бездна. Не им мина и мисъл да спрат на ниво шест метра под повърхността. Въздухът им бе на привършване и оттам нататък ги чакаше само смърт в дълбините. Нямаха друг избор, освен да излязат на повърхността и да изпробват късмета си с вилнеещата там буря.
Джеси изглеждаше спокойна и непоколебима. Според Пит тя просто не подозираше каква опасност ги чака на повърхността. Нея я вълнуваше единствено да види отново небето.
Пит направи последно изчисление на времето им и им даде знак с вдигнат палец да продължат нагоре. Те започнаха да се издигат като един — Джеси увисна на крака на Пит, а Гън и Джордино влачеха тежкия товар. Светлината се увеличи и когато Пит погледна нагоре, с изненада видя пенлива вихрушка само на метър над главата му.
Той излезе на повърхността през една бразда между вълните и бе повдигнат от широка отвесна стена от зелена вода, която с такава лекота го понесе нагоре върху гребена на висока вълна, сякаш той беше плаваща играчка за вана. Вятърът виеше в ушите му, а морските пръски шибаха бузите му. Той свали маската си и измига водата в очите си. Небето на изток беше потъмняло от вихрещи се облаци, черни като въглен на фона на сиво-зеленото море. Скоростта на приближаващата буря беше обезпокоителна. Тя като че ли скачаше от един хоризонт на друг.
Джеси изскочи до него и загледа смаяна, с широко отворени очи застрашителното заоблачаване над тях. Тя изрече през накрайника на тръбата си за дишане:
— Какво е това?
— Ураганът — надвика вятъра Пит. — Приближава се по-бързо, отколкото очаквахме.
— О, боже! — ахна тя.
— Свали си колана с тежестите и бутилките — посъветва я той.
Другите нямаха нужда от подобен съвет. Те вече бяха се освободили от екипировката си и разкъсваха опаковката на тежкия си товар. Облаците се струпваха над тях и те се озоваха в свят на сумрак, който заличи всички цветове. Яростният израз на атмосферното могъщество беше изумителен. Вятърът ненадейно удвои силата си, изпълни въздуха с пяна и поройни пръски и разпени гребените на вълните.
Изведнъж товарът от „Проспъртиър“, който те упорито мъкнеха със себе си, се превърна в надуваема лодка с компактен извънбордов мотор с двайсет конски сили, обвит с непромокаем пластмасов калъф. Джордино се прехвърли на борда, последван от Гън, и двамата трескаво се заловиха да срежат калъфа. Яростният вятър мигом изтласка лодката далеч от Пит и Джеси. Скоростта, с която я отдалечаваше от тях, беше плашещо висока.