Джордино знаеше, че до края им оставаха броени минути или минимум час, ако щастието им се усмихнеше. А щеше да е толкова лесно да извие лодката напреки морето и всичко да приключи още сега. Позволи си да хвърли бърз поглед към спътниците си и видя широка насърчаваща усмивка по устните на Пит. Ако приятелят му, с когото го свързваше близо трийсетгодишна дружба, чувстваше, че са близо до смъртта, той с нищо не се издаваше. Пит му махна бодро с ръка и продължи отново да се взира напред. Джордино се запита какво ли толкова гледаше.
Пит изучаваше вълните. Те се надигаха все по-високо и по-високо и ставаха все по-отвесни; вятърът запращаше пенливи „бели зайчета“ във върховете на всяка следваща. Той изчисли разстоянието между гребените и прецени, че те се струпваха нагъсто като при маршируваща колона, чиито предни редици внезапно са намалили ход.
Видя дъно. Вълнението ги избутваше към плитчина.
Пит напрегна очи, за да погледне по-дълбоко през хаотичната водна стена пред лодката. Много бавно, като при проявяване на черно-бяла снимка, тъмните образи започнаха да добиват форма. Първият образ, който проблесна в съзнанието му, се очерта във вид на зъби, на почернели кътници, намазани с бяла паста за зъби. След малко образът изкристализира и той видя тъмни скали, в които вълните се разбиваха като безкрайни бели фойерверки. Прииждащата вълна се удряше в отдръпващата се и вследствие на този сблъсък към небето се изстрелваха високи бели пръски. В един миг, когато настъпи кратко затишие, Пит мерна нисък риф, успореден на скалите, които образуваха естествена стена пред широк, стръмен бряг. Това трябва да е кубинският остров Кайо Санта Мария, предположи той.
Никак не му беше трудно да си представи вероятностите на новия кошмар: телата им, разкъсани на парчета от кораловия риф, или размазани върху назъбените скали. Избърса солта от стъклата на маската си и отново се вторачи напред. И тогава видя шанса им, шанса едно на милион да оцелеят сред този водовъртеж.
Джордино също го видя — тесен проток между скалите. Той насочи лодката натам със съзнанието, че по-лесно ще вдене игла във въртяща се шевна машина, отколкото да улучи пролуката.
През следващите трийсет секунди извънбордният двигател и бурята ги приближиха към брега с още сто метра. Водата над рифа кипеше с мръсна пяна, скоростта на вятъра се увеличи дотолкова, че поройните пръски и тъмнината намалиха почти напълно видимостта. Лицето на Джеси пребледня, тялото й се вдърви. Очите й срещнаха за миг погледа на Пит — в тях се четеше страх, но и доверие. Ръката му обгърна кръста й и здраво го стисна.
Една пенеста вълна поде лодката и я запрати като лавина надолу по отвесната си стена. Витлото на двигателя щръкна над водата и се завъртя с бясна скорост, но оглушителният шум от вълните погълна бръмченето му. Гън отвори уста, за да ги предупреди, но не успя да издаде и звук. Устремената към тях вълна изви гребен над тях и се стовари върху лодката с невъобразима сила. Спасителното въже се изтръгна от ръката на Джордино и Пит видя как приятелят му отхвръкна във въздуха като откъснало се от връвта си хвърчило.
Лодката бе запратена върху рифа и изчезна под морската пяна. Коралите така нарязаха гумираната материя на въздушните резервоари, както и ливада от бръснарски ножчета нямаше да го стори. За няколко мига всички се намериха под водата. После вярната малка надуваема лодка изскочи отново на повърхността и те се озоваха далеч от рифовете, само на петдесетина метра от назъбените скални крепости, които се издигаха тъмни и мокри пред тях.
Гън подаде глава на около метър от лодката и пое дълбоко въздух. Пит се протегна, сграбчи го за презраменния ремък на компенсатора му и го издърпа на борда. Избавлението им не продължи дълго. Следващата вълна се засили към рифа като стадо полудели животни, подгонени от горски пожар.
Намръщен, Джордино не се отделяше от двигателя, който непоколебимо пърпореше с всяка конска сила, изтласквана от буталата му. На всички беше ясно, че крехкият плавателен съд е срязан на много места и се задържаше на повърхността само благодарение на малкото останал въздух в резервоарите.