Една огромна вълна го изненада и се стовари върху гърба му, но той успя да се задържи на крака и изтегли лодката в плитчината. Когато покривката от пяна се разнесе и оттегли, изпод нацепената лодка щръкнаха два крака. Шок, неверие и неудържим отказ да приеме смъртта на Джордино изпълниха съзнанието му. Въпреки вилнеещия ураган, той трескаво започна да доразкъсва остатъците от гумената лодка и накрая откри тялото на Джордино, което се поклащаше изправено нагоре, с глава, заклещена в един от поплавъците.
Имаше вероятност Джордино все още да е жив!
Пит разкъса вътрешната обшивка на лодката и със сърце, свито от опасението да не би да го види посиняло от безжизненост, се наведе над лицето на Джордино. Но то не само че не беше посиняло, ами от устата се долавяше и дихание — неравномерно и повърхностно, но дихание. Якият, дребен италианец бе оцелял като по чудо благодарение на въздуха, останал затворен в поплавъка.
Пит изведнъж се почувства изтощен до смърт — и физически, и емоционално. Олюляваше се от силата на вятъра, който се стремеше да го повали на земята. Крепеше го единствено твърдото му решение да спаси всички. Бавно и сковано поради безбройните си рани, той пъхна ръце под тялото на Джордино и го вдигна. Осемдесетте килограма тежаха колкото цял тон.
Гън се бе посъвзел и седеше сгушен до Джеси. Вдигна питащ поглед към Пит, който носейки тежкия си товар, се преборваше с поривите на вятъра.
— Трябва да се скрием някъде на завет — извика му Пит с дрезгав от солената вода глас. — Можеш ли да ходиш?
— Аз ще му помогна — провикна се в отговор Джеси и обви с две ръце кръста на Гън, вкопа крака в пясъка и го изправи.
Задъхвайки се от товара си, Пит тръгна към една редица от палми покрай брега. На всеки пет-шест метра се обръщаше назад. Джеси бе успяла по някакъв начин да опази водолазната си маска, така че беше единствената, която можеше да държи очите си непрекъснато отворени и да гледа напред. Крепеше почти половината от теглото на Гън, който смело накуцваше до нея със затворени от пясъчната вихрушка очи, влачейки лошо счупения си крак.
Стигнаха до дърветата, но ураганът не ги пожали. Той огъваше върховете на палмите почти до земята и разкъсваше широките им листа като машина за нарязване на хартия. Кокосови орехи се откъсваха от гроздовете и обстрелваха земята със смъртоносната скорост на артилерийски гюлета. Един бръсна рамото на Пит и черупката му разкъса оголената му кожа.
Пит вървеше с наведена глава, гледаше пътя пред краката си и от време на време хвърляше бърз поглед настрани. И изведнъж, преди да се усети, се сблъска с телена ограда. Джеси и Гън го застигнаха и спряха до него. Той огледа оградата отдясно и отляво, но никъде не видя пролука. Да се прехвърлят през нея, беше невъзможно — височината й стигаше най-малко три метра, а най-отгоре завършваше с плътна бодлива тел. Пит забеляза малък порцеланов изолатор, което подсказваше, че по нея тече ток.
— Сега накъде? — извика Джеси.
— Поеми водачеството — отвърна Пит в ухото й. — Аз трудно виждам.
Тя посочи с глава наляво и тръгна с накуцващия до нея Гън. Крачка след крачка те се преборваха с безмилостния вятър.
След десет минути бяха извървели едва петдесетина метра. Пит чувстваше, че силите му се изчерпват. Ръцете му изтръпнаха и той започна да се опасява, че ще изпусне Джордино. Затвори очи и слепешката започна да брои крачките, стараейки се да поддържа права линия, като опираше рамо в оградата. Беше сигурен, че ураганът е прекъснал електрическото захранване.
Чу Джеси да вика нещо и леко повдигна единия клепач. Тя настоятелно сочеше напред. Пит се свлече на колене, положи внимателно Джордино на земята и погледна натам. Изкоренена от свирепия вятър палма прелетя във въздуха като чудовищно копие, заби се в оградата и я повали върху пясъка.
Внезапно настъпи нощ и небето почерня като катран. Те запристъпваха слепешката по срутената част от оградата, препъваха се и падаха, но подтиквани от инстинкт и някаква вътрешна дисциплина, пак се изправяха, твърдо решени да не се предават. Джеси смело водеше групата. Пит бе нарамил Джордино и се държеше за колана на водолазния костюм на Гън не толкова за опора, а за да не загуби посоката.
Така изминаха сто метра, после още сто метра и изведнъж Гън и Джеси пропаднаха надолу, сякаш земята ги погълна. Изпускайки колана на Гън, Пит се прекатури назад. Джордино се стовари върху него с цялата си тежест и изкара въздуха от дробовете му. Пит с мъка се измъкна изпод него и заопипва с ръка в пълния мрак. Не напипа нищо.