Джеси и Гън се бяха изтърколили по двуметрова стръмнина на хлътнал път. Пит успя да различи само неясните очертания на скупчените им тела.
— Наранихте ли се? — извика им той.
— Още не можем да преценим колко по-ранени сме отпреди. — Гласът на Гън бе заглушен от бурята, но въпреки това Пит долови, че мъжът говореше през стиснати зъби.
— Джеси?
— Добре съм… предполагам.
— Можеш ли да ми помогнеш за Джордино?
— Ще се опитам.
— Спусни го — обади се Гън. — Ние ще го поемем.
Пит избута отпуснатото тяло на Джордино до ръба на наклона, хвана го за ръцете и внимателно го спусна надолу. Джеси и Гън го задържаха за краката, докато Пит се пързулна до тях и пое тежкия товар. След като настаниха удобно Джордино на земята, Пит се огледа наоколо.
Хлътналата част от пътя им предоставяше заслон срещу силния вятър. Тук не се надигаха облаци пясък и Пит вече можеше да държи очите си отворени. Пътната настилка беше направена от натрошени мидени черупки и изглеждаше здраво утъпкана и рядко използвана. В никоя посока не се виждаше светлина, което не беше изненадващо, като се имаше предвид, че всички местни жители по крайбрежието са били евакуирани, преди да връхлети ураганът.
И Джеси, и Гън бяха напълно изтощени — дишаха трудно и мъчително. Пит чувстваше и собственото си дишане учестено и тежко, а сърцето му биеше като локомотив под пълна пара. Но колкото и да бяха грохнали и обезсилени, помисли си той, поне щяха да бъдат защитени отчасти от вилнеещата хала.
След малко Джордино изстена. После бавно се надигна, седна и се огледа, без да вижда нищо.
— Господи, каква тъмнина! — промълви той и почувства как мъглата, обгърнала съзнанието му, започна да се вдига.
Пит коленичи до него и рече:
— Добре се завърнал в страната на крачещите мъртъвци!
Джордино вдигна ръка и докосна в мрака лицето му.
— Дърк, ти ли си?
— От плът и кръв.
— А Джеси и Руди?
— И двамата са тук.
— Къде е това „тук“?
— На километър и половина от брега. — Пит не си направи труда да му разкаже как са оцелели при кацането и как са стигнали до този път. Имаше време за това. — Къде си ранен?
— Навсякъде. Гръдният ми кош като че ли се пече на огън. Лявото ми рамо май че е изхвръкнало от ставата, единият ми крак се е усукал в коляното, а да не ти казвам как ми щрака основата на черепа отзад. — Той изруга от възмущение. — Дявол да го вземе, толкова бях сигурен, че ще мога да мина през скалите! Простете ми, задето се надцених.
— Ще ми повярваш ли, като ти кажа, че сега всички щяхме да сме станали храна за рибите, ако не беше ти? — Пит се усмихна и внимателно опипа коляното му, предполагайки, че става дума за скъсано сухожилие. — Не мога да ти помогна нито за гръдния кош, нито за коляното, нито за главата ти, но ако си в настроение, мога да наместя изметнатото ти рамо.
— Сега си спомних, че ми направи същото по време на футболен мач в гимназията. И докторът на отбора вдигна врява до небето. Накара ти се, задето не си го оставил той да свърши тази работа.
— Е, да, ама той беше като садист — отвърна Пит и хвана Джордино за ръката. — Готов ли си?
— Хайде, давай, откъсни я.
Пит дръпна силно ръката му и ставата се върна на мястото си със силен пукот. Джордино изохка високо и звукът бавно премина в тиха въздишка на облекчение. Пит заопипва в тъмнината земята край пътя. Накрая намери прекършен от бурята боров клон и го даде на Гън да му служи като патерица. Джеси пък го хвана под другата мишница, а Пит изправи Джордино на здравия му крак и обгърна с ръка кръста му.
Този път Пит поведе групата, като преди това мислено хвърли ези-тура и пое надясно по пътя, придържайки се плътно до високия насип, който ги предпазваше от нестихващата ярост на вятъра. Сега придвижването ставаше по-лесно. Вече не затъваха в дълбок пясък, нито се препъваха в нападали клони, дори и дъждът не се лееше върху тях, тъй като вятърът го отвяваше от ръба на склона над главите им. Вървяха само по наклонен утъпкан път, който ги отвеждаше към все по-гъст мрак.
След един час Пит изчисли, че накуцвайки, са извървели около километър и половина. Тъкмо реши да даде знак да спрат за почивка, и Джордино изведнъж се изопна и така рязко се закова на място, че загуби опората си в Пит и се строполи на земята.