— Барбекю! — извика той. — Долавяте ли миризмата? Някой пече месо на барбекю.
Пит подуши въздуха. Наистина долови мирис, макар и слаб. Изправи Джордино на крака и двамата продължиха напред. Уханието на печено върху жар месо ставаше все по-силно. След още петдесетина метра те се изправиха пред масивен железен портал, чиито решетки бяха изработени във формата на преплетени делфини. От двете му страни в тъмнината се простираше зид, покрит отгоре със счупени стъкла. До портала в стената беше вградена караулка, която, естествено, беше празна поради урагана.
Порталът, издигащ се на цели четири метра към абаносовото небе, беше заключен, но външната и вътрешната врати на караулното помещение бяха отворени и те влязоха през тях. След няколко метра пътят свършваше в кръгла алея, която, доколкото можеше да се види в тъмнината, минаваше покрай нещо като огромна могила. Когато се приближиха, видяха, че това е постройка, наподобяваща замък, върху чийто покрив, покрит с песъчлива почва, растяха малки палмови дървета и саморасли храсти. Единствено лицевата страна на постройката беше оголена и по нея нямаше нито един прозорец. Имаше само една огромна махагонова врата с художествено изработена дърворезба, наподобяваща риба.
— Прилича ми на заровен египетски храм — отбеляза Гън.
— Ако не беше украсената врата — рече Пит, — щях да предположа, че е някакъв военен склад за припаси.
Джеси сложи край на догадките им.
— Това е къща, вкопана в земята, която се явява чудесен изолатор срещу температурите и атмосферните влияния. Построена е на същия принцип като землянките в някогашните американски прерии. Познавам един архитект, който проектира такива къщи.
— Изглежда изоставена — каза Джордино.
Пит пробва топката на бравата. Тя превъртя и той побутна вратата. От вътрешността го лъхна миризма на печено месо.
— Но не мирише на изоставена — отбеляза той.
Преддверието имаше под от плочки с испански мотиви и се осветяваше от няколко свещи, поставени върху висока поставка. Стените бяха изградени от дялани отломъци от черна лава и единствената им украса беше един ужасен портрет на мъж, който висеше от озъбената уста на змиеобразно морско чудовище. Всички влязоха и Пит затвори вратата след тях.
Колкото и да беше странно, воят на вятъра навън и тежкото им дишане още повече напрегна мъртвата тишина на къщата.
— Има ли някой? — провикна се Пит.
Повтори въпроса си още два пъти, но в отговор получи само призрачно мълчание. В дъното го подканваше тъмен коридор, но Пит се поколеба. Друга миризма нахлу в ноздрите му. На тютюнев дим. По-силна от почти смъртоносната миризма от пурите на адмирал Сандекър. Пит не беше познавач, но беше чувал, че скъпите пури миришат по-отвратително от евтините. Предположи, че димът е от хавански пури. Той се обърна към спътниците си.
— Какво ще кажете?
— Имаме ли някакъв избор? — попита вяло Джордино.
— Дори два — отвърна Пит. — Или да се измъкнем оттук, докато можем и да рискуваме да продължим в урагана, а после, когато той стихне да се опитаме да откраднем някоя лодка и да се върнем във Флорида, или…
— Да се оставим на благоволението на кубинците — прекъсна го Гън.
— Ами май дотук се свежда всичко.
Джеси поклати глава и го загледа с мек, нежен поглед.
— Не можем да се върнем — каза тя тихо, без нотка на страх. — Дни ще минат, преди бурята да стихне, а никой от нас не е в състояние да издържи навън и четири часа. Предлагам да опитаме късмета си с правителството на Кастро. Най-много да ни хвърлят в затвора, докато държавният департамент води преговори за освобождаването ни.
Пит погледна Гън.
— Руди, какво ще кажеш?
— Ние сме напълно изтощени, Дърк. Логиката е на страната на Джеси.
— Ал, а твоето мнение?
Джордино сви рамене.
— Само да кажеш, друже, и съм готов да доплувам до Щатите. — Нещо, в което Пит не се съмняваше. — Но истината е, че няма да издържим дълго. Мъчно ми е да го призная, но мисля, че ще е най-добре да се предадем.
Пит ги огледа един по един и си помисли, че надали би могъл да случи с по-добър екип от този. Това бяха хора, готови да се изправят пред всякаква трудност. А че им предстояха трудности, можеше да се предвиди и без гадател.