— Добре тогава — рече той с мрачна усмивка, — хайде да развалим пиршеството.
Те тръгнаха по коридора и след малко минаха под свод, отворен към просторна дневна, украсена с испански антики от ранна епоха. На стените висяха огромни гоблени, изобразяващи галеони, плаващи по залез-слънце, или в плен на силна буря, която ги отнасяше към скалисти брегове. От цялата мебелировка лъхаше морска атмосфера. Стаята беше осветена от старинни корабни фенери, изработени от мед и стъкло. Камината гореше и огънят стопляше стаята.
Никъде не се виждаше жива душа.
— Ужасно — промълви Джеси. — Нашият домакин има отвратителен вкус по обзавеждането.
Пит вдигна ръка в знак да замълчат.
— Чувам гласове — прошепна той. — Идват от онзи там сводест проход между двете ризници.
Те продължиха по следващия коридор, който бе слабо осветен от свещници, високи по три метра. Звуците на смях и неясният говор — и мъжки, и женски — ставаха все по-силни. Насреща си видяха завеса, под която се процеждаше светлина. Те спряха за миг пред нея, после я дръпнаха настрана и прекрачиха навътре.
Озоваха се в дълга трапезария, пълна с най-малко четирийсет души. Всички млъкнаха насред разговорите и се втренчиха в Пит и спътниците му с изражението на тълпа от селяни, посетени от пришълци от космоса.
Жените бяха елегантно облечени с вечерни рокли, докато част от мъжете носеха смокинги, а други — военни униформи. Няколко прислужници бяха застинали на място до масата като на снимка. Беше толкова тихо, че муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Гледката наподобяваше сцена от холивудска мелодрама от трийсетте години.
Пит можеше да си представи каква смайваща картинка представляват в момента той и групата му — мокри до кости, с парцаливи дрехи, целите в синини и рани, с изпотрошени кости. Със сплъстените си коси те вероятно приличаха на удавени и току-що извадени от реката плъхове.
Пит се обърна към Гън и го попита:
— Как се казва на испански „Извинете за безпокойството“?
— Нямам никаква представа. В училище изучавах френски.
И точно тогава на Пит му щракна нещо в главата. Повечето от униформените мъже бяха високопоставени съветски офицери. Само един като че ли носеше кубинска военна униформа.
Но най-неочаквано Джеси се притече на помощ. В очите на Пит тя повече от всякога изглеждаше величествена, независимо от парцаливия си костюм сафари.
— Дали между вас ще се намери джентълмен, който да предложи стол на една дама? — попита тя.
Още преди да получи отговор, десетима мъже с автоматични пистолети, на вид руско производство, се спуснаха към тях и ги оградиха. С лица като на сфинкс, те насочиха оръжията си право в коремите на четиримата. Очите им бяха студени като лед, а устните им плътно стиснати. Няма съмнение, помисли си Пит, че са добре обучени да стрелят при първа заповед.
Джордино, който имаше вид на изпаднал от боклукчийска кофа, с мъка се изправи с целия си ръст и разговорливо попита:
— Да сте виждали някога по-усмихнати лица?
— Скоро не съм — отвърна Пит и бавно разтегли устни в усмивка, изразяваща: „Я вървете по дяволите!“.
Джеси не ги слушаше. Като в транс тя изблъска с рамо въоръжената охрана, спря до челото на масата и сведе поглед към висок мъж с прошарена коса и официален вечерен костюм, който я зяпаше с отворена от изумление уста.
Тя отметна назад мократа си сплъстена коса и зае изискана, предизвикателна поза. После заговори с тих, заповеднически глас:
— Бъди така любезен, Реймънд, да налееш на съпругата си чаша вино.
25.
След като тръгна от центъра на Колорадо Спрингс и измина трийсет километра по главен път 94, Хейгън стигна до Инок Роуд. Сви надясно и след малко се озова пред главния вход на центъра за обединени космически операции.
Съоръжението, на стойност два милиарда долара, бе построено върху 540 акра земя и се обслужваше от 5 000 души униформен и цивилен персонал. Оттук се контролираха всички полети на военните космически кораби и совалки, както и програмите за спътниково подслушване. Около центъра се ширеше цяла космическа общност. Върху хиляди акри площ се издигаха жилищни сгради, научни и промишлени паркове, заводи за високотехнологично проучване и производство и тренировъчни центрове на Военновъздушните сили. За десет години някогашното пасище за малки стада добитък се бе превърнало в „космическа столица на света“.