Хейгън показа пропуска си, продължи навътре към паркинга и спря срещу един страничен вход на масивното здание. Преди да слезе от колата, отвори коженото си куфарче и извади овехтял бележник. Отвори го на страница, в която бяха изписани три имена, и добави още едно.
| Реймънд Лебарон | Местонахождение: неизвестно |
| Ленард Хъдсън | също |
| Гунар Ериксън | също |
| Генерал Кларк Фишър | Колорадо Спрингс |
Обаждането на Хейгън в хотел „Дрейк“ от лабораторията „Патъндън“ бе кодово съобщение за стар негов приятел от ФБР, който бе открил, че телефонният номер на Ансън Джоунс е поверителен телефонен пост в офицерска квартира на военновъздушната база „Питърсън“, разположена в околностите на Колорадо Спрингс. Там живееше генерал с пет звезди Кларк Фишър, началник на обединеното военно космическо командване.
Представяйки се пред съпругата на генерала за инспектор от институт за борба със селскостопански вредители, Хейгън бе допуснат да огледа къщата. За негово щастие жената дори прие неочакваното му посещение като паднал й от небето случай да се оплаче от войнството паяци, завзели жилището. Той я изслуша внимателно и обеща да атакува насекомите с всеки препарат от арсенала си. После, докато тя се разправяше в кухнята с наетата готвачка, която пробваше нова рецепта за скариди със сос от кайсии, Хейгън претършува кабинета на генерала.
В крайна сметка откри само, че Фишър е педант по отношение на безопасността си. Хейгън не намери нищо в чекмеджетата, папките и в тайните ниши, което да го уличи, че е съветски агент или във връзка с такъв. Реши да изчака навън, докато генералът се прибере, и тогава да отиде да претърси кабинета му в космическия център. Когато тръгна да излиза през задния вход, госпожа Фишър говореше по телефона и само му махна за довиждане. Той се застоя за миг на вратата и я чу да поръчва на генерала да купи бутилка шери на път за вкъщи.
Хейгън прибра бележника си в куфарчето и извади оттам кутия диетична кока-кола и дебел сандвич със салам и маринован копър в плик от восъчна хартия с рекламата на кулинарния магазин, откъдето го беше купил. Температурата в Колорадо спадна, след като слънцето се скри зад Скалистите планини. Сянката на издигащия се над равнините Пикс Пийк хвърли тъмно було върху лишения от дървета пейзаж.
Хейгън не обръщаше внимание на красивата гледка, която се разстилаше през предното стъкло на колата. Безпокоеше го, че още няма твърди улики за нито един от членовете на „тайното ядро“. Три от имената в списъка му оставаха скрити бог знае къде, а четвъртото беше все още невинно до доказване на вината му. Не разполагаше със солидни факти, имаше само един телефонен номер и вътрешно чувство, че Фишър е част от заговора „Колонията Джърси“. Трябваше да е напълно сигурен и, най-важното, имаше отчаяна нужда да хване нишка, която да го отведе до следващия мъж.
Пропъди блуждаещите си мисли и съсредоточи поглед в огледалото за обратно виждане. От страничния вход излизаше мъж с тъмносиня офицерска униформа, а вратата му държеше отворена един сержант с пет нашивки — или какъвто там ранг получаваха в днешно време редниците и сержантите от Военновъздушните сили. Офицерът беше висок, с атлетическо телосложение, с по пет звезди на пагоните и хубавец — от типа на Грегъри Пек. Сержантът го придружи до чакащия син седан на военновъздушните сили и изискано му отвори задната врата на колата.
Нещо в този епизод включи червена лампичка в съзнанието на Хейгън. Той се обърна и най-открито загледа през страничния прозорец. Фишър тъкмо се навеждаше, за да седне на задната седалка. Носеше кожено куфарче. Ето какво било! Мъжът не го бе хванал за дръжката, както обикновено се носи куфарче, а го стискаше под мишница като футболна топка.
Хейгън не се поколеба да промени внимателно обмисления си план. Импровизира на място, забравяйки, че се канеше да претърси служебния кабинет на Фишър. Но ако внезапно проблесналата искра не доведеше до нищо, той винаги можеше да се върне към плана си. Включи двигателя и потегли през паркинга след колата на генерала.
Шофьорът на Фишър намали на светофара и зави на жълта светлина по главен път 94. Хейгън следваше от разстояние колата, докато движението оредя. После ускори и се приближи дотолкова зад синята военна кола, че да можеше да наблюдава лицето на шофьора в огледалото за обратно виждане. Запази това положение, изчаквайки погледите им да се срещнат. Но това не стана. Явно, сержантът не подозираше нищо и нито веднъж не погледна опашката си. Хейгън правилно предположи, че младежът не е обучен на отбранителни тактики при шофиране, в случай на евентуално терористично нападение.