След лек завой на главния път се показаха светлините на търговски център. Хейгън погледна скоростомера си. Сержантът караше с осем километра в час под разрешената скорост. Хейгън мина във външната лента и го изпревари. Продължи да кара бързо, после намали, за да отбие в алеята за търговския комплекс, залагайки на вероятността, че в някой от магазините се продава алкохол и че генерал Фишър не е забравил заръката на жена си да купи бутилка шери.
Военната кола обаче отмина.
— Дявол да го вземе! — изруга под носа си Хейгън. И тогава му мина през ума, че всеки военнослужещ ще предпочете да си купи алкохол от гарнизонната лавка на базата си, където цената е много по-ниска от тази в магазина.
Хейгън изчака една жена да изкара колата си на заден ход от паркинга и когато пътят му се освободи, отпраши със свирещи гуми към главното шосе. За щастие шофьорът на Фишър бе спрян от червената светлина на светофара на следващото кръстовище и Хейгън успя да го настигне и отново го изпревари.
Натисна педала за газта до пода, за да се отдалечи колкото можеше повече от генералската кола. След три километра сви по тесен път, водещ към главния портал на военновъздушната база „Питърсън“. Показа пропуска си на военния полицай, който стоеше като истукан, с бяла каска, с копринено шалче на врата и черен кожен кобур със стърчаща от него седефена дръжка на пистолет.
— Къде се намира гарнизонната лавка? — попита го Хейгън.
Полицаят посочи пътя и поясни:
— Карайте все напред до втория знак „стоп“. После завийте наляво към водната кула. Ще видите голямо сиво здание. Няма как да я подминете.
Хейгън му благодари и се отдалечи тъкмо когато колата на Фишър се появи зад него и с елегантен жест бе пропусната през портала. Той спокойно продължи да кара в рамките на разрешената за базата скорост и отби към паркинга пред гарнизонната лавка — само на петнайсетина метра пред колата на Фишър. Спря между един джип и лекотоварен „Додж“ с ремарке, което чудесно прикриваше почти цялата му кола. Измъкна се от мястото си, като преди това изгаси светлините, но остави двигателя да работи.
Генералската кола беше спряла и Хейгън бавно тръгна право към нея. Запита се дали Фишър сам ще слезе, за да купи шерито, или ще прати сержанта.
Хейгън се усмихна вътрешно — трябваше да се досети, че това е било предварително уговорено. Естествено, че генералът изпрати сержанта.
Хейгън стигна до военната кола в същия момент, в който сержантът влезе в гарнизонната лавка. Хвърли бърз поглед наоколо, за да се увери, че някой скучаещ в паркирана кола не гледа безцелно към него, или излязъл от лавката клиент не бута количката си с покупки до колата си. През ума му мина старото клише: „Пътят е чист“.
Без никакво колебание или излишно движение Хейгън измъкна от специално пришития вътрешен джоб под мишницата на анорака си една гумена палка, бързо отвори задната врата на колата и с къс замах изви назад ръката си. Нямаше нито дума за поздрав, нито обичайните празни приказки. Палката улучи Фишър точно под челюстта.
Хейгън грабна куфарчето от скута на генерала, хлопна вратата и с нехайна походка се запъти към колата си. Цялата акция, от началото до края, бе изпълнена за не повече от четири секунди.
Докато се отдалечаваше от лавката по посока към главния портал, Хейгън изчисляваше наум времето на последствията. Фишър щеше да е в безсъзнание двайсет минути, а може би и час. На сержанта му трябваха от четири до шест минути да намери лавиците за алкохолни напитки, да плати и да се върне при колата. Ще минат още пет минути, преди да бъде даден сигнал за тревога, при положение че сержантът изобщо забележи състоянието на генерала.
Хейгън се чувстваше доволен от себе си. Докато военновъздушната полиция осъзнае какво се е случило, той ще е минал през портала и ще е преполовил пътя до летището на Колорадо Спрингс.
Малко след полунощ над южен Колорадо заваля ранен сняг. Отначало, когато докоснеше земята, той веднага се стопяваше, но не след дълго се образува леден пласт и върху него започна да се натрупва бяла покривка. От изток се надигнаха ветрове и поради виелицата колорадската пътна полиция затвори по-тесните второстепенни пътища.