Времето, когато някой от по-висок или по-нисък ранг отказваше да приеме думите „Не може“ като отговор, беше отминало. Затова сега той не знаеше как да постъпи, когато вдигна поглед от бюрото си към стаилите ненавист очи на адмирал Сандекър. Фосет не помнеше да е виждал толкова разгневен човек и остана с впечатлението, че адмиралът полага всички сили, за да се владее.
— Съжалявам, адмирале — заговори Фосет, — но програмата на президента е претоварена. Няма начин да ви вмъкна в нея.
— Ще ме вмъкнеш — процеди през стиснати зъби Сандекър.
— Не е възможно — заяви твърдо Фосет.
Сандекър бавно и най-кощунствено опря длани върху пръснатите на бюрото документи и се наклони на милиметри от носа на Фосет.
— Кажи на кучия син — озъби му се адмиралът, — че той току-що уби трима от най-добрите ми приятели. И ако не ми даде нужното обяснение, тръгвам си оттук и свиквам пресконференция, на която ще разкрия мръсни тайни, достатъчни да опетнят администрацията му до края на мандата му. Ще му предадеш ли това, Дан?
Фосет седеше и чувстваше, че дори нарастващият гняв не можеше да потисне изумлението му.
— Само ще съсипеш кариерата си. Какъв смисъл има?
— Ти май не слушаш какво ти говоря. Президентът е отговорен за смъртта на трима от най-скъпите ми приятели. Ти познаваше единия от тях. Казваше се Дърк Пит. Ако не беше Пит, сега президентът щеше да е на дъното на океана, а не в Белия дом. Чуй ме добре. Искам да узная защо загина Пит. Дори това да коства длъжността ми като шеф на НЮМА, направи го, да те вземат дяволите!
Фосет беше готов да се закълне, че рижата брадичка на Сандекър потръпваше със своя собствена жизнена сила — толкова близо беше лицето на адмирала до неговото.
— Пит е мъртъв? — промълви той. — Не съм чул…
— Просто съобщи на президента, че съм тук — прекъсна го Сандекър с режещ като стомана глас. — Той ще ме приеме.
Новината дойде толкова внезапно, че Фосет остана като гръмнат.
— Ще уведомя президента за Пит — рече бавно той.
— Не си прави труда. Щом аз знам, значи и той знае. И двамата използваме едни и същи разузнавателни източници.
— Трябва ми време, за да разбера за какво става дума — каза Фосет.
— Нямаш никакво време — отвърна Сандекър. — Законопроектът на президента за ядрената енергия ще бъде представен за гласуване в Конгреса утре. Помисли си само какво ще стане, когато сенатор Джордж Пит научи, че президентът има пръст в убийството на сина му. Не е нужно да ти описвам последствията, след като онзи оттегли подкрепата си към политиката на президента и започне да я атакува.
Фосет беше достатъчно прозорлив, за да не усети задаващата се опасност. Той се отдръпна назад, събра длани и се загледа за миг в тях. После стана и тръгна към вратата.
— Ела с мен, адмирале. В момента президентът разговаря с министъра на отбраната Джес Симънс. Вече трябва да са привършили.
Сандекър остана да чака в преддверието на Овалния кабинет, а Фосет влезе, извинявайки се, и прошепна няколко думи в ухото на президента. След две минути Джес Симънс излезе, поздрави сърдечно адмирала и си тръгна. След него на вратата се появи Фосет и му направи знак да влезе.
Президентът стана, заобиколи бюрото си и се ръкува със Сандекър. Лицето му беше безизразно, стойката му отпусната и спокойна. Будните му очи срещнаха твърдия, кръвнишки поглед на посетителя. Той се обърна към Фосет.
— Ще ни извиниш ли, Дан? Искам да говоря насаме с адмирала.
Фосет безмълвно напусна кабинета и затвори вратата след себе си.
Президентът посочи едно кресло и се усмихна.
— Хайде да седнем и да се отпуснем.
— Предпочитам да остана прав — заяви равнодушно Сандекър.
— Както желаете. — Президентът се настани удобно в едно меко кресло и кръстоса крака. — Съжалявам за Пит и за другите — рече той без предисловия. — Никой не е предполагал, че ще се стигне дотам.
— Мога ли най-почтително да ви попитам какво всъщност става?
— Отговорете ми, адмирале, ще ми повярвате ли, като ви кажа, че когато помолих за вашето съдействие да изпратите екипаж за дирижабъла, нещата далеч не са се свеждали до обикновено търсене на изчезнал човек?
— Само ако получа задоволително обяснение от ваша страна.
— Ще повярвате ли също, че като оставим настрана търсенето на съпруга си, госпожа Лебарон се оказа част от добре разработен план, имащ за цел да се установи пряка връзка между мен и Фидел Кастро?