Сандекър го изгледа и мигом кипна вътрешно от гняв. Не изпитваше никакво страхопочитание пред държавния глава. Бе свидетел на много президенти, които идваха и си отиваха, познаваше много от човешките им слабости. Не помнеше да е издигал някого от тях на пиедестал.
— Не, господин президент, не мога да го повярвам — отвърна той със сарказъм в гласа. — Ако не ме лъже паметта, вие имате много способен държавен секретар в лицето на Дъглас Оутс, който е подкрепян от експедитивния понякога Държавен департамент. Трябва да подчертая, че той е далеч по-добре оборудван за общуване с Кастро чрез съществуващите дипломатически канали.
Президентът се усмихна кисело.
— В някои случаи се налага преговорите между неприятелски страни да излизат извън рамките на общоприетите държавнически стандарти. Положително вярвате в това.
— Вярвам.
— Вие, адмирале, не се месите в политиката, в държавни дела, избягвате вашингтонските приеми, сбирки на близки хора и приятели в тесен кръг, нали?
— Точно така.
— Но ако ви дам заповед, ще я изпълните.
— Да, господине, ще я изпълня — отвърна без колебание Сандекър. — Ако, разбира се, не е незаконна, неморална или противоконституционна.
Президентът остана доволен от думите му и кимна. После отново посочи едно кресло и рече:
— Моля ви, адмирале, времето ми е ограничено, но ще ви обясня накратко какво става. — Той изчака Сандекър да седне и продължи: — Така… Преди пет дни от Хавана бе внесен тайно в Държавния департамент строго поверителен документ, изготвен от Фидел Кастро. В основата си той представлява предложение за проправяне на път за приятелски и конструктивни взаимоотношения между Куба и Америка.
— Какво толкова чудно има в това? — попита Сандекър. — Той се стреми да установи по-тесни връзки с нас, откакто президентът Рейгън го изрита от Гренада.
— Така е. Досега единственото споразумение, което постигнахме на масата за преговори, беше относно емиграционните квоти за кубински дисиденти, пристигащи в Америка. Но сегашната му нова позиция отива твърде далеч. Кастро иска от нас да му помогнем да отхвърли руското владичество.
Сандекър го погледна скептично.
— Омразата на Кастро към Съединените щати се е превърнала в идея фикс. Не разбирам защо непрекъснато говори за нашествие. Руснаците няма да се махнат оттам. За тях Куба е единствената им опора в Западното полукълбо. Дори и в момент на лудост да решат да оттеглят помощта си, островът ще затъне в икономическо блато. Аз не бих повярвал на Кастро, дори и самият Христос да е на негова страна.
— Кастро е непостоянен — призна президентът, — но не подценявайте намеренията му. Самите руснаци тънат в собственото си икономическо блато. Параноята на Кремъл спрямо външния свят раздува военния им бюджет до астрономически размери и едва ли още дълго ще издържат така. Стандартът на живот на населението им е най-ниският сред индустриализираните страни. Земеделските реколти, промишленото производство и нефтеният им износ са спаднали до най-ниско ниво. Те вече нямат средства, с които да оказват масирана помощ на страните от Източния блок. А по отношение на Куба са стигнали до дотам, че искат повече, а дават по-малко. Мина времето на отпусканите й милиарди долари субсидии, заеми и евтино оръжие. Свърши се с авантата.
Сандекър поклати глава.
— И все пак, ако бях на мястото на Кастро, щях да погледна на това като на лоша търговия. Няма начин Конгресът да гласува отпускане на милиарди долари за субсидиране на Куба, а дванайсетте милиона жители на острова едва да свързват двата края без вносни стоки.
Президентът погледна към часовника върху полицата над камината.
— Разполагам само с още няколко минути. Във всеки случай най-големият страх на Кастро не идва от икономическия хаос или от контрареволюция. Той се дължи на бавното, но неотстъпно руско влияние, обхващащо всяко кътче на страната му. Онези от Москва оттук откъртват по нещо, оттам открадват по малко и изчакват търпеливо да предприемат навременен ход, за да завладеят правителството и да сложат ръка на ресурсите на страната. Едва сега Кастро осъзна факта, че приятелите му в Кремъл се опитват да си присвоят държавата под носа му. Брат му Раул останал като гръмнат, когато го предупредили, че негов съратник водел засилена подривна дейност сред офицерите в корпуса, като ги настройвал в преданост към Съветския съюз.