— Никой не може да оцелее при катастрофа по пътя на ураган — язвително отбеляза Сандекър. — Извинете ме, господин президент, но дори Мики Маус би извършил по-добре такава операция.
Болезнен израз набразди лицето на президента. Той понечи да каже нещо, но размисли и отвори вратата.
— Съжалявам, адмирале, закъснявам за съвещанието.
Без да каже дума повече, той излезе от Овалния кабинет и остави Сандекър сам, с объркано съзнание.
27.
Ураганът Малката Ева премина с всичката си сила покрай острова и изви на североизток към Мексиканския залив. Ветровете стихнаха до шейсет и пет километра в час, но щяха да минат два дни, преди от юг да задуха лекият пасат.
Кайо Санта Мария не даваше никакви признаци на живот — животински или човешки. Преди десет години, в изблик на щедро приятелство, Фидел Кастро бе прехвърлил острова на комунистическите си съюзници като жест на добра воля. Тогава бе зашлевил плесница на Белия дом, като провъзгласи острова за руска територия.
Местните жители бяха тихомълком, но насилствено прехвърлени на големия остров, а на Кайо Санта Мария се настаниха инженерни войски на ГРУ (Главно разузнавателно управление) — военната ръка на КГБ — и започнаха да строят строго секретни подземни съоръжения. Работата се вършеше на етапи и под прикритието на мрака и комплексът бавно започна да добива форма под пясъка и палмовите дървета. Шпионските самолети на ЦРУ извършваха разузнавателни полети над острова, но анализите на данните не разкриваха нито някакви отбранителни съоръжения, нито пренасяне на големи товари по море или по суша. Изследванията на увеличените снимки не показваха нещо повече от разбити пътища, които привидно не водеха доникъде. Не бе открито нищо, което да предполага заплаха за сигурността на Съединените щати.
Пит се събуди в малка стерилна стая, намираща се някъде под повърхността на бруления от ветровете остров. Лежеше на легло с пухен дюшек под непрекъснато светеща флуоресцентна лампа. Не помнеше да е спал някога върху пухен дюшек, но го намери за много удобен и „си записа“ наум да потърси и да си купи такъв, ако или когато се върне във Вашингтон.
Като се изключеха раните, болките в ставите и лекото тупкане в главата, той се чувстваше добре. Загледа се в боядисания в сиво таван и започна да си припомня събитията от миналата нощ: Джеси откри съпруга си, охраната отведе него, Джордино и Гън в някаква лечебница, където една руска лекарка се погрижи за раните им, после ядоха задушено говеждо в трапезария, на която Пит даде шест пъти по-ниска категория от тази на крайпътна закусвалня в източен Тексас, и накрая бе заключен в стая с тоалетна и умивалник, едно легло и тесен дървен гардероб.
Пъхна ръка под завивката и заопипва тялото си. Освен няколкото метра бинт и лепенки, то беше голо. Свали босите си крака на циментовия под, стана и се замисли за следващия си ход. Сигнал от пикочния мехур му напомни, че е все още човек и той тръгна към тоалетната. Прииска му се да изпие чаша кафе. Те, които и да са, не бяха свалили часовника му. Той показваше 11:55. Тъй като никога не му се бе случвало да спи повече от девет часа, правилно прецени, че е предобедно време.
След минута вече беше наведен над мивката и плискаше лицето си със студена вода. Единствената хавлиена кърпа беше груба и трудно попиваше влагата. Отиде до гардероба, отвори го и откри вътре риза и панталони, закачени на закачалка, и чифт сандали. Преди да се облече, свали няколко превръзки от рани, които бяха хванали вече коричка, и се почувства по-свободен в движенията си. Облече се и тръгна към тежката метална врата. Оказа се, че е все още заключена и той заудря по плътния метал. Глухите удари отекнаха в бетонните стени.