— Ни най-малко — отвърна през прозявка Пит.
— Как свалихте патрулния вертолет? — попита ненадейно Великов.
— Като го замервахме с обувките си — отвърна сприхаво Пит. — Какво очаквате от петима цивилни, сред които и една жена, пътуващи в четирийсет и една годишен газов мех?
— Вертолетите не се взривяват във въздуха без причина.
— Сигурно го е ударил гръм.
— Добре тогава, господин Пит, ако вие сте на най-обикновена мисия за откриване на следи от изчезването на господин Лебарон и за търсене на съкровище, как ще обясните доклада на капитана на патрулния катер, в който е записано, че командният кош на дирижабъла е бил така надупчен от артилерийски огън, че не е било възможно някой да оцелее? Че миг преди вертолетът да се взриви, от дирижабъла е присветнала огнена ивица и че при претърсването над мястото на експлозията не са намерени никакви следи от оцелели? А ето че вие се появявате като с магическа пръчка на този остров по време на ураганна буря, и то когато охраната ни е потърсила убежище от силните ветрове. Навременна поява, не смятате ли?
— Какво е вашето обяснение?
— Че дирижабълът или е бил управляван от разстояние, или в него е имало друг екипаж, който стрелците на борда на вертолета са простреляли. А вие и госпожа Лебарон сте били докарани близо до брега с подводница, но излизайки на повърхността, всички сте били изхвърлени върху скалите и оттам са дошли и раните ви.
— Получавате добра оценка по съчинение, но ви липсва точност. Дотук само излизането ни на повърхността е вярно. Пропускате най-важното — мотива. Защо според вас четирима невъоръжени корабокрушенци ще нападат това, което имате тук?
— Още не съм получил отговорите — отвърна Великов с иронична усмивка.
— Но възнамерявате да ги получите, предполагам.
— Не съм от хората, които се примиряват с провалите, господин Пит. Разказът ви, колкото и да е плод на фантазия, не е убедителен. — Той натисна бутон на вътрешната разговорна уредба върху бюрото. — Скоро пак ще си поговорим.
— Кога да очакваме правителството ви да се свърже с нашето за преговори за освобождаването ни?
Великов му хвърли покровителствен поглед.
— Моля да ме извините. Забравих да ви кажа, че преди един час уведомихме вашето правителство.
— Че сме спасени ли?
— Не, че сте мъртви.
В първата секунда Пит не осъзна думите му. После те бавно започнаха да проникват до съзнанието му. Той стисна челюсти и впи очи във Великов.
— Говорете по-ясно, генерале!
— Нищо по-лесно от това — отвърна Великов с такъв приятелски тон, сякаш разговаряше с пощенски раздавач, колкото да убие времето. — Дали случайно, или целенасочено, но вие се озовахте в най-чувствителното военно съоръжение извън пределите на Съветския съюз. Не можем да си позволим да ви пуснем. След като науча достоверните факти, ще трябва да умрете.
28.
Отдавайки се на любимото си развлечение — храненето — Хейгън си открадна един час, за да се нагости с мексикански обяд от енчилада с яйце, сопайпила и коктейл с текила.
Плати си сметката, излезе от ресторанта и отпраши с колата към адреса на Клайд Уорд. Агентът му от телефонната компания бе открил, че телефонният номер, записан в черния бележник на генерал Фишър, е на служебен телефон на бензиностанция. Погледна за часа. След шест минути пилотът му щеше да позвъни там от паркирания реактивен самолет.
Бензиностанцията се намираше в индустриална част, близо до железопътно депо. Беше на самообслужване и продаваше неизвестна търговска марка бензин. Той се приближи до колонката, чиято червена боя беше напластена с дебел слой мръсотия, и пъхна накрайника на маркуча в резервоара на колата си, като се стараеше да не поглежда към платения телефонен апарат в канцеларията на бензиностанцията.
Малко след като се бе приземил на летището на Албакърки, Хейгън взе кола под наем и източи четирийсет и пет литра от резервоара с цел спирането му за зареждане да изглежда правдоподобно. Задържаният в резервоара въздух изгъргори, той завинти капачката и окачи маркуча на мястото му. Влезе в канцеларията и тъкмо бъркаше със забавени движения в портфейла си, когато монтираният на стената телефон иззвъня.
Единственият продавач, който в това време поправяше вътрешна гума, избърса ръцете си с парцал и вдигна слушалката.