— Бензиностанция „Мел“… Кой?… Тук няма никакъв Клайд… Да, сигурен съм. Сбъркали сте номера… Точно така, това е номерът, но аз работя тук от шест години и не съм чувал за никакъв Клайд.
Мъжът окачи слушалката, приближи се до касовия апарат и се усмихна на Хейгън.
— Колко отчетохте? — попита го Хейгън.
— Четирийсет и пет точка деветстотин. Това прави тринайсет долара и петдесет и седем цента.
Докато продавачът му връщаше рестото до двайсет долара, Хейгън огледа помещението. Не можа да не се възхити на професионално направения декор, а точно това представляваше бензиностанцията — чудесен декор. Канцеларията и каналът за смяна на масло не бяха виждали метла от години. От тавана висяха паяжини, инструментите бяха покрити повече с ръжда, отколкото с машинно масло, а дланите и ноктите на продавача съвсем не изглеждаха захабени от работа с петролни продукти. Учуди го обаче системата за наблюдение. Опитното му око забеляза изкусно поставената електрическа жица, която нямаше място в най-обикновена бензиностанция със сервиз. По-скоро усети, отколкото видя „бръмбарите“ и камерите.
— Ще ми направите ли една услуга? — попита Хейгън, когато получи рестото си от продавача.
— Какво ви трябва?
— Появи се странен шум в двигателя. Бихте ли погледнал под капака и да ми кажете на какво може да се дължи?
— Разбира се, защо не. И без това нямам кой знае колко работа.
Хейгън обърна внимание на прическата на мъжа и се усъмни, че скоро е била пипана от бръснар. Забеляза също и издутината на единия му крачол — от външната страна на прасеца, точно над глезена.
Хейгън беше спрял колата от външната страна на островчето на колонката, по-далеч от канцеларията. Запали двигателя и вдигна капака му. Продавачът сложи крак върху предната броня и надникна над радиатора.
— Не чувам нищо особено.
— Елате от тази страна — каза Хейгън. — Оттук се чува по-силно. — Беше застанал с гръб към улицата, а колата и отвореният й капак го прикриваха от всякакво електронно наблюдение, вградено в бензиновата колонка.
Когато обслужващият бензиностанцията се наведе над калника и завря глава в отделението на двигателя, Хейгън извади пистолет от кобура си, закачен отзад на колана и притисна цевта между задните части на мъжа.
— В задника ти е опрян боен магнум, калибър 357. Разбра ли ме добре?
Продавачът се напрегна, но не показа, че се е изплашил.
— Да, разбрах те, приятел.
— А знаеш ли какво може да направи такъв магнум от близко разстояние?
— Да, известно ми е.
— Добре, значи можеш да си представиш какъв хубавичък тунел ще се получи от задника до мозъка ти, ако натисна спусъка.
— Какво целиш, приятел?
— Къде отиде преправеният ти акцент на необразован човек? — продължи с въпросите си Хейгън.
— Ами изпари се.
Хейгън се наведе и измъкна изпод крачола му малък, 38-калибров автоматичен „Берета“.
— И тъй, приятел, къде мога да намеря Клайд?
— Не съм чувал това име.
Хейгън заби с такава сила цевта на магнума в края на гръбнака му, че платът на панталона се сцепи и мъжът изохка от болка.
— Ти за кого работиш? — промълви той.
— За „тайното ядро“ — отвърна Хейгън.
— Не е вярно.
Хейгън отново го сръга с цевта на оръжието си. Лицето на мъжа се изкриви от болка.
— Кой е Клайд? — попита отново Хейгън.
— Клайд Бут — промълви през стиснати зъби продавачът на бензин.
— Не те чух добре, приятел.
— Цялото му име е Клайд Бут.
— Кажи ми какъв е.
— Изглежда е някакъв гений. Изобретява и произвежда научна апаратура, използвана в космоса. Тайни системи за правителството. Не знам какви точно. Аз съм само член на охраната.
— Местоположение?
— Зданието се намира на шестнайсет километра западно от Санта Фе. Нарича се Технически институт — ФЗ.
— Какво значи това „ФЗ“?
— Футболен защитник — поясни мъжът. — Бут е бил най-добрият американски футболист в щата Аризона.
— Знаеше ли за моята поява?
— Предупредиха ни да следим за дебел мъж.
— Колко още има край бензиностанцията? — попита Хейгън.
— Трима. Единият се намира в аварийната кола надолу по улицата, другият е на покрива на склада зад бензиностанцията, а третият седи в червения фургон, паркиран до съседния ресторант.