— Те защо не предприеха нищо?
— Заповедта е само да те следим.
Хейгън отдръпна пистолета си и го пъхна обратно в кобура. После изпразни от патроните автоматичното оръжие на мъжа, пусна го на земята и го ритна под колата.
— Добре — рече му той. — Сега върви, но без да тичаш, и се прибери в канцеларията.
Продавачът не бе изминал и няколко крачки по пътеката до канцеларията, когато Хейгън вече завиваше зад ъгъла на следващата пресечка. Направи още четири бързи завоя, за да се изгуби от аварийната кола и фургона и отпраши към летището.
29.
Ленард Хъдсън слезе с асансьора право в сърцето на главното управление на „Колонията Джърси“. Носеше чадър, от който се стичаха капки дъжд, и луксозно куфарче, изработено от лъскаво орехово дърво.
Вървеше, без да поглежда наляво или надясно, и отвърна на поздравите на персонала с кратко вдигане на ръка. Хъдсън не беше нервен или обезпокоен, а само угрижен. Докладите, пристигащи от другите членове на „тайното ядро“, предвещаваха опасност. Някой методично проследяваше всеки един поотделно. Външно лице бе направило пробив в грижливо разработените им тайни операции.
Сега цялото им старание за създаването на лунна база, включващо изобретателността, планирането, хората, парите и труда, вложени в „Колонията Джърси“ — беше заплашено от незнаен нашественик.
Той влезе в просторния си, но скромен кабинет и завари Гунар Ериксън да го чака.
Ериксън седеше на дивана, отпиваше от чашата си горещо кафе и пушеше извита лула. Закръгленото му, изопнато лице имаше мрачен израз, но очите му гледаха меко. Беше облечен с всекидневно, но спретнато облекло — скъпо кашмирено яке, жълто-кафяв пуловер с шпиц деколте и вълнени панталони. Нямаше да изглежда не на място, ако продаваше ягуари или ферарита.
— Говорил си с Фишър и Бут — подхвана направо Хъдсън, след като окачи чадъра и остави куфарчето си до бюрото.
— Да, говорих.
— Имаш ли представа кой може да е той?
— Не.
— Странното е, че изобщо не оставя отпечатъци — продължи Хъдсън, като се настани на дивана до Ериксън и си наля чаша кафе от стъкления кафеник.
Ериксън изпусна кълбо дим към тавана.
— Не по-малко странно е също, че всеки негов образ, който получаваме на видеолентата, е размазан.
— Сигурно носи със себе си някакво електронно устройство за изтриване. И знае точно къде да отиде, показва безпогрешни документи за самоличност и пропуски. Това, че се е представил на Муни като ревизор от Главната финансова инспекция, е хитро измислено. И аз щях да се хвана на въдицата.
— С какви сведения за него разполагаме?
— С куп описания, от които нищо не съвпада, освен външния му вид. Всички са единодушни, че е дебел човек.
— Възможно ли е президентът да е пуснал разузнавач след нас?
— Ако беше така — отвърна Хъдсън със съмнение в гласа, — сега щяхме да сме изправени пред армия от тайни агенти. По всичко личи, че мъжът действа сам.
— Не си ли допускал възможността президентът тихомълком да е наел агент извън правителството? — попита Ериксън.
— Минавала ми е такава мисъл, но не съм напълно убеден в това. Нашият приятел в Белия дом е проникнал до Овалния кабинет. Всеки, който се обажда по телефона или влиза и излиза оттам, се следи. Разбира се, президентът има частна телефонна линия, но не вярвам да обсъжда по телефона задача от такова естество.
— Интересно — каза Ериксън, — дебелакът е започнал проучванията си от лабораторията, в която за първи път ни хрумна идеята за „Колонията Джърси“.
— Наистина — потвърди Хъдсън. — Претършувал е кабинета на Ърл Муни в „Патъндън“ и е говорил по телефона с генерал Фишър, като дори му е подхвърлил за теб, че си ме чакал да ти платя за самолета.
— Явен намек за оповестената ни смърт — отбеляза замислен Ериксън. — Което говори, че прави връзка между нас двамата.
— Оттам отишъл в Колорадо и задигнал от Фишър бележник с имената и телефонните номера на най-важните хора, свързани с проекта „Колонията Джърси“, включително и тези от „тайното ядро“. После явно е надушил капана, който му поставихме в Ню Мексико, и е избягал. Разполагаме само с една малка улика. Човек от охраната ни, наблюдаващ летището на Албакърки, забелязал дебел мъж да слиза от частен реактивен самолет без отличителни знаци и само два часа по-късно да излита обратно с него.