— Вероятно е наел кола, като е представил документ за самоличност.
Хъдсън поклати глава.
— И това не ни върши работа. Представил е шофьорска книжка на името на Джордж Гудфлай от Ню Орлиънс, а такъв изобщо не съществува.
Ериксън изтръска пепелта от пурата си в една стъклена чинийка.
— Струва ми се странно, че не е отишъл в Санта Фе, за да опита да проникне в операцията на Клайд Бут.
— Според мен целта му е да открива само факти.
— Кой ли може да му плаща? Руснаците?
— Положително не и КГБ — отвърна Хъдсън. — Те не изпращат тайни съобщения по телефона, нито се движат из страната с частни самолети. Не, този мъж действа бързо. Бих казал, че е притиснат от краен срок.
Ериксън се загледа в чашата си с кафе.
— По график съветската мисия трябва да осъществи кацане на луната след пет дни. Може би това е неговият краен срок.
— Мисля, че си прав.
Ериксън го погледна.
— Сега вече ще се съгласиш, че зад гърба на натрапника стои президентът — рече той тихо.
Хъдсън закима бавно.
— Затварях си очите пред тази възможност — каза той с глух глас. — Щеше ми се да вярвам, че президентът няма да допусне сигурността на „Колонията Джърси“ да бъде застрашена от руско нашествие.
— От това, което ми каза за срещата ви, подразбирам, че той не е склонен да намери извинение за битка на луната между нашите хора и съветските космонавти. Нито пък ще са зарадва, като научи, че Стайнмец е свалил три съветски космически кораба.
— Едно нещо ме безпокои — каза Хъдсън. — Ако приемем намесата на президента, тогава защо, след като има всякакви възможности, ще праща само един човек?
— Защото, приел ли е веднъж „Колонията Джърси“ за действителност, той не може да не съзнава, че нашите съмишленици ще дебнат всяка негова стъпка и несъмнено е сметнал, че сме способни да отвлечем вниманието му така, че да насочим разследването в грешна посока. Умен човек е президентът. Вкарал е състезател от лявото поле, който е пробил стената ни, преди да се усетим какво става.
— Положително все още има време да го пратим в глуха линия.
— Твърде късно е. Дебелакът притежава бележника на Фишър — отбеляза Ериксън. — Той знае кои сме и къде да ни открие. И вече представлява много сериозна заплаха. Започнал е от опашката и върви към главата. Когато дебелият мъж прекрачи прага на тази врата, Лио, бъди сигурен, че президентът ще е предприел стъпка за предотвратяването на всякакъв сблъсък между съветските космонавти и хората ни в колонията Джърси.
— Да не би да намекваш да елиминираме дебелия? — попита Хъдсън.
— Не — отвърна Ериксън. — По-добре да не настройваме враждебно президента. Просто ще оставим мъжа на мира за няколко дни.
— Любопитно ми е къде ли ще се озове следващия път — изказа гласно мислите си Хъдсън.
Ериксън старателно напълни отново лулата си.
— Той започна издирването си от Орегон, оттам в Колорадо и стигна в Ню Мексико. Моето предположение е, че следващият му ход ще бъде в Тексас, в кабинета на нашия човек в НАСА в Хюстън.
Хъдсън започна да набира телефонен номер от апарата върху бюрото си.
— Жалко, че няма да съм там, когато негодникът падне в капана ни.
30.
Следващите два часа Пит прекара в леглото, легнал по гръб и заслушан в звуците от отварянето и затварянето на метални врати и на стъпките вън от килията си. Младият пазач му носеше храна и го изчакваше да я изяде, за да е сигурен, че всички прибори ще са налице, когато си тръгнеше. Този път младежът изглеждаше в по-добро настроение и не беше въоръжен. Освен това остави вратата отворена, докато Пит се хранеше и така му предостави възможност да огледа бравата.
Пит с изненада откри, че тя беше най-обикновена брава с топчеста дръжка. Явно, че помещението никога не е служило за затворническа килия. Най-вероятно е било склад.
Той разбърка с лъжицата купата с противната на мирис задушена риба и я върна на пазача. Повече го интересуваше да види затварянето на вратата, отколкото да погълне тази помия, която със сигурност беше първата стъпка към психологически ход, целящ да понижи душевните му защитни механизми. Пазачът излезе и рязко дръпна крилото на вратата след себе си. Пит нададе слух и чу ясно единично щракване веднага след хлопването.