Коленичи и внимателно огледа процепа между вратата и металната пластинка на страничната част на касата. Процепът беше широк 1/6 от сантиметъра. После претършува килията, за да намери някакъв предмет, който да е толкова тънък, че да влезе в процепа и да избута езичето на бравата.
Леглото с пухения дюшек беше направено изцяло от дърво. По него нямаше никакъв метал, повърхностите му бяха съвсем гладки. Крановете на мивката бяха порцеланови, а тръбите под нея и на казанчето на тоалетната не му предлагаха нищо, което да можеше да се извие и откърти с ръце. Извади късмет с гардероба. Всяка от пантите щеше да му послужи чудесно, само че беше невъзможно да свали винтчетата с ноктите на пръстите си.
Тъкмо размишляваше над този проблем, когато вратата се отвори и младият пазач застана на прага. Огледа внимателно килията, после рязко махна с ръка на Пит да го последва. Поведе го през лабиринт от бетонни коридори и най-накрая спря пред врата, номерирана с числото 6.
Пит бе грубо избутан да влезе в малка като кутийка стая с противна миризма. Подът беше циментов, с канал в средата. Стените бяха боядисани с мрачен червен цвят, който още повече подсилваше зловещите на вид петна по тях. Единственото осветление идваше от една слаба жълта крушка, която висеше от тавана. Това беше най-потискащата стая, в която бе попадал Пит.
В стаята нямаше никакви мебели, освен един обикновен, олющен дървен стол и бюро. Вниманието на Пит бе привлечено от мъжа, който седеше на стола. Имаше безизразни като кубчета лед очи. Беше трудно да се определи височината му, но гръдният му кош и раменете бяха толкова масивни, че изглеждаха изкривени от собствената си тежест — като на тяло, подлагано на хиляди часове тежък физически труд. Главата му беше обръсната, а лицето можеше да мине и за хубаво, ако не беше кривият нос, който стоеше напълно чужд на останалите черти. Мъжът носеше гумени ботуши и памучни къси панталони. Като се изключеха мустачките му в стил Бисмарк, лицето му се стори странно познато.
Без да вдига поглед, мъжът започна да чете списък от престъпления, в които бе обвинен Пит. Те започваха с нарушаване въздушното пространство на Куба, стрелба по хеликоптер, довела до убийството на екипажа; че е агент на Централното разузнавателно управление, влязъл незаконно в страната. Монотонно изброяваните обвинения завършваха с незаконно влизане в забранена военна зона. Мъжът говореше като американец с лек западняшки акцент.
— Какво ще кажете?
— Напълно виновен.
Огромната ръка му подаде лист и писалка.
— Моля, разпишете признанията си.
Пит взе писалката и разписа листа върху стената, без да прочете съдържанието.
Разпитвачът погледна подписа му и свъси вежди.
— Май че допуснахте грешка.
— Каква грешка?
— Името ви не е Бенедикт Арнолд.
Пит щракна с пръсти.
— Божичко! Прав сте. Това беше за миналата седмица. Тази седмица съм Милард Филмор.
— Много забавно, няма що!
— Тъй като генерал Великов вече е уведомил американските власти за смъртта ми — заговори сериозно Пит, — не виждам смисъл от признания. Все едно да биеш пеницилин в скелет. Кому са нужни тия признания?
— Застраховка срещу злополука, пропагандни причини, дори за някоя сделка — отвърна любезно разпитвачът. — Много причини могат да се намерят. — Той замълча и сведе поглед към разтворената върху бюрото папка. — От досието, което ми даде генерал Великов, научавам, че сте ръководил операцията по изваждането на „Емприс ъв Айрланд“ от река Сейнт Лорънс.
— Точно така.
— Аз също участвах в тази операция.
Пит се вгледа в лицето му. Беше му познато, но не можеше да се сети откъде. Поклати глава.
— Не помня да сте работил в екипа ми. Как се казвате?
— Фос Глай — бавно отвърна мъжът. — Работих от страна на канадците, с цел да осуетя операцията ви.
В съзнанието на Пит мигновено изплува спомена за влекача, вързан за дока в Римуски, Квебек. Тогава беше спасил един английски таен агент, като цапардоса Глай по главата с гаечен ключ. Спомни си също с огромно облекчение, че тогава Глай беше с гръб и не видя приближаването на Пит.
— Значи не сме се срещали лице с лице — рече спокойно Пит, вторачвайки се в Глай, за да види дали онзи ще го разпознае, но той дори не мигна.
— Вероятно не.
— Много сте далеч от дома.
Глай сви огромните си рамене.