Выбрать главу

— Работя за онзи, който плаща най-много долари за специалните ми услуги.

— В случая машината за пари бълва рубли.

— Превърнати в злато — поясни Глай. Той въздъхна, стана и се протегна. Кожата му беше толкова опъната, че вените му неприятно изпъкваха. Както бе изправен, голото кубе на главата му стигаше до нивото на брадичката на Пит. — Ще ми се да си поприказваме още за миналите събития, господин Пит, но ми трябват отговорите на други няколко въпроса и подписа ви под тях.

— Ще говоря на каквато тема пожелаете само когато получа уверението, че Лебарон и приятелите ми няма да пострадат.

Глай не отговори, по лицето му бе изписано безразличие.

Пит почувства, че ще последва удар и напрегна тялото си, за да го отбие. Но вместо това Глай бавно протегна ръка и хвана Пит за основата на врата откъм меката част на рамото. Отначало стискаше леко, после постепенно пръстите му се впиха яко и болката го запари като огън.

Пит хвана с две ръце Глай през кръста и се опита да се отскубне от железните му клещи, но все едно че се опитваше да изтръгне с корените шестметров дъб от земята. Стисна толкова здраво зъби, че за моментен помисли, че ще ги счупи. Пит слабо дочу гласа на Глай.

— Добре, Пит, не е нужно да се подлагаш на всичко това. Просто ми кажи кой ти нареди да нахлуеш в този остров и с каква цел. Не е нужно да се подлагаш на мъчения, освен ако не си мазохист. Уверявам те, че никак няма да ти бъде приятно. Кажи на генерала всичко, което иска да узнае. Каквото и да криеш, то няма да промени хода на историята. Защо трябва костите ти ден след ден да се трошат, ставите ти да се превръщат в пихтия, а сухожилията ти — в картофено пюре? Защото точно това ще ти се случи, ако не играеш играта. Ясен ли съм?

Безбожната болка се поуспокои, когато Глай охлаби хватката си. Пит се олюля на краката си и с полуотворени очи се втренчи в издевателя си, като в същото време разтриваше с една ръка основата на врата си. Знаеше, че каквато и история да разкаже, била тя истинска или измислена, никой няма да й повярва. Мъчението щеше да продължи, докато физическите му сили се изчерпят и тялото му стане безчувствено.

Той попита любезно:

— Получавате ли допълнително възнаграждение за всяко признание?

— Аз не работя с комисионна — отвърна шеговито Глай.

— Печелите — рече непринудено Пит. — Имам нисък праг за болка. Какво искате да призная — опит за убийство на Фидел Кастро или заговор за превръщане на руски съветници в демократи?

— Просто истината, Пит.

— Вече я казах на генерал Великов.

— Да, имам записани думите ти.

— В такъв случай знаете, че госпожа Лебарон, Ал Джордино, Руди Гън и аз се опитахме да открием следи от изчезването на Реймънд Лебарон, тръгнал да търси потънал кораб с предполагаемо съкровище на борда. Какво толкова страшно има в това?

— Генерал Великов го вижда като параван за по-секретна мисия.

— Като например?

— Опит за контактуване с правителството на Кастро.

— „Смехотворно“ е първата дума, която ми дойде в главата. Положително има по-лесни начини за преговори между правителствата.

— Гън ни разказа всичко — продължи Глай. — Вие сте замислили операция да се отклоните в кубински води, където сте щели да бъдете заловени от техен патрулен катер и ескортирани до острова. След като се озовете там, сте щели да предадете жизненоважна информация, свързана с тайни взаимоотношения между САЩ и Куба.

Пит изглеждаше искрено объркан. Все едно че му говореха на патагонски.

— Това е най-тъпата небивалица, която съм чувал.

— Тогава защо сте били въоръжени и сте взривили кубинския патрулен хеликоптер?

— Изобщо не бяхме въоръжени — излъга Пит. — Хеликоптерът внезапно избухна пред очите ни. Не знам каква е била причината.

— Тогава ми обясни защо кубинският патрулен катер не е открил никакви оцелели на мястото на бедствието?

— Ние бяхме във водата. Беше тъмно, а морето — силно развълнувано. Явно не са ни видели.

— И все пак вие, четиримата, сте преплували заедно десет километра в разбуненото от урагана море и сте се озовали невредими на Кайо Санта Мария. Как е било възможно?

— Просто сме извадили късмет, предполагам.

— Е, кой сега говори небивалици?

Пит дори нямаше време да отговори. Най-ненадейно Глай замахна и стовари юмрук в кръста му, близо до левия бъбрек.