Болката и внезапното проумяване изригнаха в него едновременно. Докато потъваше в черното езеро на безсъзнанието, той протегна ръка към Джеси, но тя само се засмя, без дори да помръдне.
31.
Дълбок, вибриращ глас говореше нещо почти в ухото му. Думите долитаха неясни и далечни. Армия скорпиони пълзеше по ръба на леглото и всички забиваха отровните си опашки отстрани в тялото му. Той отвори очи. Ярката флуоресцентна светлина го заслепи и той бързо спусна клепачи отново. Чувстваше лицето си мокро. Предположи, че плува и замахна с ръце. Тогава чу гласа по-ясно.
— Лежи спокойно, партньоре. Аз само почиствам лицето ти с мокра гъба.
Пит отвори отново очи и ги фокусира в лицето на възрастен мъж с прошарена коса, с меки, загрижени очи и добродушно, интелигентно лице. Погледите им се срещнаха и мъжът се усмихна.
— Много ли те боли?
— Е, боли ме малко.
— Искаш ли вода?
— Да, ако обичаш.
Когато мъжът се изправи, косата му почти опря в тавана. Той извади чаша от малка брезентова торба и я напълни от чешмата.
Пит притисна с ръка едната си страна и бавно се надигна до седнало положение. Чувстваше се като изгнил и усети вълчи глад. Кога ли беше ял за последен път? Сънливото му съзнание не можеше да си спомни. Пое с благодарност чашата с вода и я пресуши на един дъх. После вдигна поглед към благодетеля си.
— Богатият и безразсъден Реймънд, ако не греша.
Лебарон се усмихна леко.
— Тези определения не ми се нравят особено.
— Не е лесно да те открие човек.
— Жена ми ми разказа как си й спасил живота и искам да ти благодаря.
— По думите на генерал Великов избавлението е само временно.
Усмивката на Лебарон изчезна.
— Какво ти каза той?
— Каза ми… Цитирам: „Всички вие ще умрете“.
— Изтъкна ли някаква причина?
— Според него били сме попаднали в най-деликатния съветски военен обект.
Лицето на Лебарон прие замислен вид. След малко рече:
— Великов лъже. Първоначално това съоръжение е било построено с цел да събира свързочни данни от микровълнови предаватели из САЩ, но поради бързото развитие на подслушвателните изкуствени спътници то станало ненужно още преди да бъде завършено докрай.
— Откъде знаеш това?
— Позволиха ми да обиколя острова. Нещо, което нямаше да е възможно, ако мястото беше секретно. Никъде не видях някакви усъвършенствани съобщителни съоръжения или антени. Междувременно се сприятелих и с неколцина кубинци, които неволно се изпуснаха, та понаучих някои неща и от тях. Така си изградих предположението, че това място служи за убежище на бизнесмени, за скривалище на отговорни служители, които идват тук да обсъждат и планират пазарната стратегия за следващата година. Единствено тук се събират, за да определят политическия и военен курс, и високопоставени съветски и кубински длъжностни лица.
На Пит му беше трудно да се съсредоточи. Левият му бъбрек го болеше нетърпимо, главата му се маеше. С несигурни крачки се дотътри до тоалетната. Урината му розовееше от кръв, но не много, затова реши, че не е пострадал сериозно.
— Предлагам да преустановим този разговор — рече той. — По всяка вероятност килията ми се подслушва.
Лебарон поклати глава.
— Не, не вярвам. Това ниво на постройката не е било предвидено за затвор със строга охрана, тъй като от него няма никакъв излаз. То наподобява старата френска каторжническа колония на Дяволския остров, откъдето не е било възможно бягство. Остров Куба се намира на трийсет и два километра оттук. Водата гъмжи от акули, а теченията отвеждат навътре в морето. От другата страна най-близката суша е Бахамските острови, на сто и осемдесет километра на север. Ако си намислил да бягаш, съветът ми е да се откажеш.
Поободрен, Пит седна отново на леглото.
— Срещна ли се и с другите?
— Да.
— Какво им е състоянието?
— Джордино и Гън са настанени в една стая на десетина метра оттук по коридора. Поради сериозните им рани, бяха пощадени от посещение в стая номер шест. Засега с тях се отнасят много добре.
— А Джеси?
Лицето на Лебарон едва забележимо се изопна.
— Генерал Великов беше тъй любезен да предложи на двама ни стая, определена за важни личности. Дори ни разреши да се храним с офицерите.
— Радвам се, че и на двамата ви се е разминало привикването в стая номер шест.