Но ето че късметът отново му дойде на помощ. Той тръгна покрай един малък дренажен водопровод, който минаваше под зида. Наведе се под него, но се натъкна на решетка от метални пръчки. За щастие те бяха силно разядени от тропическия солен въздух и той лесно успя да ги извие настрани.
След три минути Пит се озова извън обекта и се запъти тичешком през палмовите дървета, ограждащи хлътналия път. Наоколо не се виждаха пазачи или електронни наблюдателни камери, а ниските храсти прикриваха силуета му на фона на светлия пясък. Той продължи да тича към брега и стигна до електрифицираната ограда.
Продължи покрай нея и откри онази част, която беше повалена от урагана. Оградата беше възстановена, но той разпозна мястото по падналите наблизо палмови дървета. Коленичи и започна да копае с ръце пясъка в основата на оградата. Но колкото и дълбоко да копаеше, пясъкът се свличаше по стените на окопа му и отново запълваше дъното. Почти час мина, преди най-сетне да издълбае дупка, достатъчно дълбока, за да се провре по гръб и да се измъкне от другата страна.
Раменете и единият му бъбрек го боляха, цялото му тяло беше подгизнало в пот. Имаше намерение да стигне до мястото, където бяха изхвърлени на брега, като се ориентира по камъните на пясъка. Но сега, на слабата лунна светлина, пейзажът бе съвсем различен — нямаше нищо, което да му напомни как изглеждаше, когато ураганът го просваше на земята и го принуждаваше почти през цялото време да държи очите си затворени.
Пит обходи брега нагоре-надолу, взирайки се между скалните формации. Беше вече готов да се откаже, когато с крайчеца на окото мерна нещо да проблясва на лунната светлина. Посегна към него и напипа резервоара за горивото на извънбордовия двигател на надуваемата им лодка. Валът и витлото бяха заровени в пясъка на около метър от линията на прилива. Той започна да изравя мокрия пясък около двигателя. Измъкна го, вдигна го на рамо и тръгна по брега в посока, противоположна на руския военен лагер.
Пит нямаше представа нито накъде върви, нито къде ще може да скрие двигателя. Ходилата му затъваха в пясъка, а близо трийсеткилограмовият товар още повече затрудняваше движението му. На всеки стотина метра се налагаше да спира и да си почива.
Беше изминал около три километра, когато стигна до буренясал път, който се виеше между няколко редици от изоставени и рушащи се къщи. Повечето от тях приличаха на колиби, сгушени край малка лагуна. Не можеше да знае, че това е едно от селищата, чиито жители са били насилствено прокудени на големия кубински остров след настаняването на руснаците тук.
Той с облекчение свали двигателя от плещите си и тръгна да претърсва къщите. Стените и покривите им бяха направени от стоманени плоскости и дървени отпадъци. В тях нямаше почти никаква покъщнина. Видя завързана на брега лодка, но на нея изобщо не можеше да се разчита. Цялото й дъно беше проядено.
Пит си помисли дали да не направи сал, но това щеше да отнеме много време, а той не можеше да се подлага на риска да сглобява нещо под двойното усилие да работи на тъмно и без инструменти. Крайният резултат нямаше да предложи кой знае колко душевно спокойствие в бурни води.
Светещите цифри на часовника му показваха 1:30. Ако искаше да намери Джордино и Гън и да говори с тях, трябваше да тръгва. Запита се как може да се снабди с гориво за извънбордния двигател, но веднага реши, че сега не му е времето да мисли за това. Изчисли, че ще му трябва цял час, за да се върне обратно в килията си.
Под срутен навес намери стара чугунена вана. Остави двигателя на земята и го захлупи с ваната.
После нахвърли отгоре няколко автомобилни гуми и един прогнил дюшек и тръгна по обратния път, като в продължение на двайсет и пет метра заличаваше стъпките си по пясъка с едно палмово листо.
Промъкването обратно в района на военния обект беше по-лесно, отколкото излизането от него. Не трябваше само да забравя да изправи отново металните пръчки над дренажната тръба. Със закъснение се запита защо обектът на малкия остров не се охраняваше отвън, но веднага му мина през ума, че районът е непрекъснато облитан от американски шпионски самолети, чиито камери имаха невероятната способност да правят толкова ясни снимки, че на тях можеше да се разчете дори и марката на топка за голф.
Руснаците сигурно бяха предпочели да поддържат сигурността си, като създават впечатлението за пуст, изоставен остров. Кубинските дисиденти, бягащи от правителството на Кастро, нямаше да дойдат тук. А след като никой не идваше и никой не бягаше от острова, руснаците нямаше от какво да се пазят.