Пит се провря през вентилаторния отвор, прекоси крадешком гаража и слезе по аварийната стълба. Коридорът долу беше тих. Огледа вратата на килията си и видя, че косъмът си стои на мястото.
Планът му сега беше да намери Джордино и Гън. Но той не искаше да насилва късмета си. Макар да не изтърпяваха затвор със строг режим, винаги съществуваше опасност да бъде разкрит. Ако сега го хванеха извън килията му, краят му щеше да е предрешен. Великов и Глай положително щяха да го затворят под силна охрана, или дори направо да го ликвидират.
Но той чувстваше, че трябва да рискува. Едва ли щеше да му се предостави друга такава възможност. По бетонния коридор отекваше всеки звук. И да чуеше стъпки, щеше да има достатъчно време да се прибере обратно в килията, ако не се отдалечеше много.
Стаята в съседство до неговата бе заета от лични шкафчета. Отдели няколко минути, за да ги претърси, но не откри нищо, което можеше да му бъде от полза. Двете стаи отсреща бяха празни. Третата съдържаше водопроводни части. Накрая превъртя бравата на следващата врата и видя насреща си изненаданите лица на Джордино и Гън. Бързо се вмъкна вътре и притвори вратата така, че да не се заключи.
— Дърк! — възкликна Джордино.
— Говорете тихо — прошепна Пит.
— Радвам се да те видя, друже.
— Проверихте ли стаята за „бръмбари“?
— На трийсетата секунда, след като ни хвърлиха тук — отвърна Гън. — Няма нищо.
Едва тогава Пит забеляза тъмните сенки под очите на Джордино.
— Ти май си се срещал с Фос Глай в стая номер шест.
— Проведохме доста интересен разговор. Предимно едностранен, но както и да е.
Пит огледа Гън, но не видя белези по него.
— А ти?
— Той е достатъчно умен, за да ми избие мозъка — отвърна Гън с пресилена усмивка и посочи счупения си глезен. Превръзката му я нямаше. — Но си направи удоволствието да извие крака ми.
— А какво стана с Джеси?
Гън и Джордино се спогледаха.
— Опасяваме се, че й се е случило най-лошото — каза Гън. — Когато с Ал слизахме от асансьора късно следобед, чухме женски писък.
— Връщахме се от разпит при оня долен мръсник Великов.
— Такава им е системата — поясни Пит. — Генералът пипа с кадифени ръкавици, а после те предава на Глай за разправа с железен юмрук. — Той гневно закрачи из стаята. — Трябва да намерим Джеси и да се пръждосваме оттук.
— Как? — попита Джордино. — Лебарон беше при нас и изрично подчерта, че е безнадеждно да правим опит да бягаме от острова.
— Не вярвам и дума на въпросния Лебарон — процеди през зъби Пит. — Според мен Глай го е превърнал в мекотело.
— Сигурно.
Както лежеше, Гън се извърна на една страна и намести удобно счупения си крак.
— Как смяташ да напуснем острова?
— Намерих извънбордовия ни двигател и го скрих за всеки случай, ако успея да открадна някоя лодка.
— Какво?! — Джордино изгледа смаян Пит. — Излизал си оттук?
— Е, не беше точно градинска разходка — отвърна Пит, — но все пак намерих път за бягство до брега.
— Да се открадне лодка е невъзможно — обади се равнодушно Гън.
— Да не би да знаеш нещо, което аз не знам?
— Повърхностните ми познания за руснаците ми дойдоха на помощ. Започнах да се усъвършенствам в измъкването на „партенки“ от пазачите. Освен това успях да понасъбера малко сведения от документите на Великов в кабинета му. Една от интересните информации е, че островът се снабдява с припаси нощно време от подводници.
— Защо си усложняват живота? — смотолеви Джордино. — Колко по-лесно е да го вършат по повърхността.
— Това изисква докерски съоръжения, а те ще бъдат видени от въздуха — поясни Гън. — Каквото и да се върши тук, те явно искат да го пазят в тайна.
— И аз съм на това мнение — рече Пит. — Руснаците са хвърлили много труд, за да създадат впечатлението, че островът е необитаем.
— Нищо чудно, че се смаяха, като ни видяха да влизаме през главния вход — каза замислен Джордино. — Затова са и тия разпити и мъчения.
— Още една причина да избягаме и спасим живота си.
— И да бъдат уведомени разузнавателните ни агенции — добави Гън.