Не, Марк определено не съответствуваше на съвременната действителност. Ако е знаел за цилиндъра… Глупости… Откъде ще знае?
Реших още веднъж да го попитам за всичко, за което все още не бях получил отговор. Струваше ми се, че подробното реконструиране на историята на Земята, на човечеството или поне на този град ще ми позволи да открия някаква следа, нещо, за което да се захвана, та да разбера какво е станало с Йетта.
В бункера заварихме още двама от неговите обитатели. Също като Марк те ме приеха сърдечно и с нескрит интерес. И двамата бяха горе-долу на неговите години — около шестдесетте, запазени и здрави на вид. Сирил — висок, добродушен, с голяма оплешивяваща глава беше биолог; другият, Ноам, дребен и слаб, ми се представи като специалист по демография. Най-напред задоволих тяхното любопитство, като отговорих на въпросите им за Селището на Луната и за протичането на нашата експедиция. После на свой ред попитах за това, което най-много ме вълнуваше.
Ноам с готовност поде интересувалата ме тема. — Още в средата на двадесет и първи век — започна той, — тоест по времето, което ти познаваш, и дори още по-рано са излезли на дневен ред два проблема: пренаселването на Земята и недостатъкът на храна. Наистина модернизирането на производителните процеси не им е позволило да се разраснат до бедствени мащаби и е отсрочило с десетилетия перспективата за всеобщо недохранване на населението на Земята, обаче още тогава границите на реалните възможности се очертали ясно и конкретно. Налагало се да се помисли за бъдещето.
Предлагани били няколко начина за избягване на надвисналата опасност. Единият — да се ограничи броят на населението на Земята и да се установи така нареченият нулев естествен прираст. (Този начин е предлаган още в края на двадесети век.) Вторият метод се основавал на експанзия на човечеството извън Земята и Слънчевата система. Няколко междузвездни експедиции — като тази, в която си участвувал ти — трябвало между другото да разузнаят какви са възможностите за колонизиране на планети от другите слънчеви системи. Впрочем една от експедициите открила идеална за заселване планета. Дори по-късно за нея заминала многолюдна група заселници-пионери. Но разходите били неизмеримо високи в сравнение с постигнатия резултат. Общественото мнение изискало да се насочат по-толеми инвестиции към производството на белтъчини и въглеводороди и се противопоставило на изразходването на средства за покоряване на Космоса. И така експанзията извън Земята се оказала доста илюзорен метод за подобряване на демографското положение на планетата. Разбира се, наши колонисти са били в състояние да овладеят други подходящи планети и да положат там началото на нов клон на човечеството, но на практика масовата емиграция се оказала непостижимо начинание.
— А какво е станало с онези колонисти, които успели да заминат?
— Десетина-двайсет години се борели с различни трудности, не им потръгнало като по мед и масло. После, по неустановени причини, контактите с тях ставали все по-редки, а размяната на информация — все по-оскъдна… Впрочем почти по същото време Земята навлязла в кризисния период, за който именно искам да ти разкажа. Точно тогава почти изцяло било спряно овладяването на Космоса, инвестициите за тази цел били сведени до минимум. Всички усилия били насочени към земните проблеми…
За да се избегне гладът и пренаселването, била подета акция в две направления: увеличено интензивно производство на храна и стабилизиране на броя на жителите на Земята. Така било положено началото на процесите, които довели до състоянието, което днес наблюдаваме…
— Струва ми се, че не са постигнати особени успехи, вмъкнах аз. — Да не би да са извършили някакви непростими грешки?
— Може би, ако не ги бяха извършили, пак нямаше да бъде по-добре. Трудно е днес да се прецени… Както знаеш, демографските процеси се характеризират с висока инертност. Демографските начинания дават резултат със закъснение от най-малко две поколения, значи — почти половин век… Още в края на двадесети век определили доста точно какви са възможностите на земното кълбо да задоволи жизнените условия за непрекъснато нарастващото население. Само че, както обикновено става, футуролозите не оценили правилно темпото на промените. В края на двадесет и първи век, когато твоята експедиция е трябвало да напусне системата на Дзета, били моделирани и анализирани отново тенденциите на по-нататъшното демографско развитие. Решили, че е настъпил последният миг за вземане на радикално решение.