Обикновено отказът да се даде позволение, мотивиран с вероятността за физически отклонения или наследствена обремененост у потомството, бил посрещан без възражения. Естествено, имало опити да бъдат заобиколени разпоредбите. Имало и случаи на кражба на активатор, обаче моралът на учените се оказал на нужната висота и нито един биохимик не позволил да го вмъкнат в афера за нелегално производство на това вещество. Както всичко трудно достъпно, и активаторът станал обект на задкулисни спекулации, а цената му на черния пазар се покачила невероятно. Но тези дребни нарушения не заплашвали общото състояние.
Не след дълго обаче възникнал съвършено неочакван резултат от провежданата реформа. Изследванията на всички кандидати за родители, които включвали и генетични изследвания, разкрили тревожно явление. У преминалата през медицинските прегледи част от населението били установени голям брой нежелани генетични мутации, предизвикани вероятно от различни мутагенни фактори на околната промишлена среда по онова време — химически и радиоактивни замърсявания, въздействие на електромагнитни полета и така нататък.
Специалистите по генетика вдигнали тревога, предлагайки същевременно ново разрешение. При него всеобщата контрацепция била разглеждана като удобен случай да се избави човечеството от тези генетични отклонения. Било предложено да бъдат избрани сред населението на Земята определен брой генетично „чисти“ хора на репродуктивна възраст и само на тези хора да бъде давано разрешение за размножаване.
Резултатите от изследванията показвали, че броят на тези абсолютно сигурни хора, на възраст до четиридесет години, е около десет процента от цялото население. Следователно, ако се стимулирало размножението на тази група така, че всяка жена от нея да роди средно по четири деца, като едновременно се забрани на останалите деветдесет процента да се размножават, след период от около осемдесет години цялото население на планетата би се състояло само от потомци на онази „най-висококачествена“ в генетично отношение група.
За разлика от предишния този проект предизвикал много дискусии и противоречиви оценки, обаче в края на краищата се наложил възгледът, че щом така или иначе съществува необходимост да бъдат ограничени и регулирани ражданията, то поне нека тя доведе до оптимални резултати. Решили, че ще бъде по-добре, ако след сто години човечеството стане генетически „чисто“, без физически и умствени недостатъци, по-приспособено към живота в съвременното общество — значи, излишно било да се дискутира.
Били издадени съответни разпоредби, на деветдесет процента от населението било отнето правото да се размножават (на практика това се отнасяло само за хората на репродуктивна възраст, горе-долу — половината от всички), затова пък останалите десет процента били задължени да носят на гърба си продължаването на рода хомо сапиенс. Не даром, разбира се. За хората с четири и повече деца били установени редица привилегии. Недостъпни за хората от другата група, тези привилегии предизвиквали завист, въпреки че всеки човек на планетата без изключение разполагал с много повече от така наречения екзистенц минимум, а поради автоматизирането на производствените процеси трудът в онзи период вече не бил задължение. Обаче за обикновения човек е важен не абсолютният жизнен стандарт, а сравняването на собствените условия с жизнените условия на другите хора. Затова, въпреки че всички в еднаква степен се ползвали от останалите блага, притежаването на дете се превърнало за мнозина в синоним на лукс и обществен престиж.
Обаче разпоредбите били много строги и само броени „неупълномощени“ от време на време успявали да се сдобият с активатор по нелегален път. Натоварената със задължението да се размножава част от човечеството, общо взето, се справяла добре, импулсирана от мъдро обмислените икономически стимули. Прогнозите предвиждали през най-близките няколко десетилетия броят на населението на Земята да се намали поради това, че повечето хора постепенно ще си отиват от този свят, без да оставят потомство, а размножаващите се са относително много малко. Така човешката цивилизация щяла „да си поеме дъх“ и да пристъпи към осигуряване на жизнените условия за максималния брой запланувани жители. Създадени били проекти дотогава да се модернизират генерално градовете, които — понеже обширните площи около тях били покрити с плочките на Грил — се били превърнали в единствени жизнени центрове на планетата. От съображения за икономия на място и за компактност на градската агломерация промишлеността и енергетиката били поместени във вътрешността на градовете, които трябвало да се превърнат в самозадоволяваща се във всяко отношение единица, използваща погълнатата от околните полета на Грил енергия.