И тогава начинът бил открит. Е, не точно такъв начин, какъвто търсели, но все пак — резултатен. Той не бил предложен за обсъждане. Напротив, запазили го в пълна тайна. С него били запознати само една малобройна група учени и лицата, отговарящи за демографската политика. И тази група осъществила новия проект за регулиране на броя на населението. Трудно е да се каже дали той е бил добър и хуманен. Във всеки случай е бил единственият, който са можели да приложат, за да получат положителни резултати. На Луната били изградени тайно самозадоволяващи се селища за няколко десетки хиляди души. От първата генетична група били селекционирани определени хора — преди всичко най-високо квалифицираните учени и техните семейства, а също всички други, които знаели нещичко за новата програма (в техен интерес било да пазят тайна).
Набързо и скритом тези хора се прехвърлили на Луната. Преди да напуснат Земята, последните от тях разпръснали в атмосферата и водата новооткритото вещество. То не ограничавало репродуктивните способности на третата генетична група. Обаче предизвиквало у всички, които са го приели, наследствена склонност към оплождане на деца предимно от мъжки пол. Броят на раждащите се момичета бил едва около един процент от общия брой на новородените. Освен това бегълците отнесли със себе си тайната на активатора и по този начин първата група повече не можела да се размножава. И така избраниците се укрили в своя спасителен Ноев ковчег, изпращайки потоп за останалите. Трябва да се признае, че този потоп не протекъл като стихиен катаклизъм. Никому не било отнето правото на живот — дори напротив: на Земята останали действуващи устройства за доставяне на храна, построени да работят дълги години автоматично; устройства за медицинска помощ; за всички били осигурени климатизирани жилищни помещения; било премахнато всичко, което можело да застрашава човешкия живот — оръжия, взривни вещества, дори средствата за индивидуален транспорт като потенциално опасни за човешкия живот при липса на достатъчен контрол над движението… Бегълците възнамерявали спокойно да изчакат, докато населението на Земята достигне до своя свършек.
Странни са законите на демографското развитие! Проследих го с помощта на компютър по един прост математически модел. Съдбата на хората, останали по онова време на Земята, била предопределена. В течение на първите осемдесет години изчезнала първата генетична група. А третата група? През първите четиридесет години настъпило неголямо, но забележимо количествено нарастване. През следващите четиридесет години — намаляване, също не особено рязко. Следващият четвърт век редуцирал тази група наполовина… Днес, в средата на шестото двадесетилетие от началото на операцията, на Земята са останали само десет-петнадесет на сто от първоначалния брой на хората от третата група, най-вече — старци от мъжки пол… След още петнадесетина години, когато си отидат най-старите, ще останат само броени възрастни и стари мъже, немного млади момчета и… сигурно нито една жена…
Всичко, което ти изложих, следва от неумолимите закони на демографията… Ето, космако. Виж резултата, който отпечата компютърът, на който моделирах този процес при много опростени начални условия. А тук има много интересни криви, отразяващи смъртта на човешката цивилизация…
Моят събеседник ми показа няколко графики.
— Както виждаш, днес на Земята не сме останали много — продължи той. — След четиридесет години, а може би и още по-рано няма да остане никой… Тогава, съгласно тяхната програма, тук ще се завърнат лунаците.
— Дори и да се върнат… — рекох колебливо — дали ще е добре именно те да положат началото на новото човечество? След всичко, което са направили, техните морални характеристики ми се виждат твърде съмнителни…
— Космако, не ги съди прибързано! Въпросът може да се разгледа и от друга гледна точка. Та нали те са оставили на хората, осъдени да умрат бездетни, цялата цивилизация, всичко, което са създали тук, на Земята. Защото, както вече ти казах, те са съставлявали интелектуалният елит на човечеството! Не са причинили никому непосредствено зло. Предотвратили са ада на пренаселването. Осигурили са на всички храна, жилище, енергия, дрехи, развлечения — в границите на възможностите на тяхната цивилизация! Не са предизвикали ничия преждевременна смърт, а само са попречили на размножаването. Ако не бяха направили това, светът би издъхнал от пренаселване. А те самите? Нали нито един от онези на Луната не е живял по-дълго, отколкото тези на Земята! Днешните лунаци са техни потомци. Защо тогава онези, които са изоставили доброволно удобствата на своите земни жилища в земните градове и също тъй доброволно са се напъхали в лунните подземия, за да съхранят там генетично чистата част от населението, да не заслужават да бъдат наречени герои? Размисли върху това, космако, преди да ги осъдиш!