— Ти дори нямаш представа колко способен е Сирил — каза Марк. Извади между страниците на някаква книга сгъната изрезка от вестникарско фолио. — Прочети! Вестникът е отпреди сто години.
Статията отразяваше някакъв нашумял съдебен процес. Той беше описан доста подробно под заглавие „Аферата на професор Орден“. Пробягах с очи по текста, за да се спра на онази част, която съдържаше съкратено изложение на обвинителния акт: „Професор Орден, ръководещ предприятие по молекулярна биология, е извършил престъпления по параграф 3125 на Наказателния кодекс, като е използвал своите познания и технически възможности, за да изготвя с цел обогатяване копия на живи хора чрез модела на изкуствено активизиране на човешки клетки и партеногенетично развитие. В резултат на тази своя дейност заедно със своите сътрудници подсъдимият е произвеждал дубликати на известни хубави жени — звезди от киното и холовизията. Създадените творения, представляващи абсолютно идентични с оригиналите организми, след това били подлагани на въздействието на вещества, стимулиращи бързия растеж и развитие. В резултат на престъпната дейност на професора били създадени много копия на известни красавици, напълно развити физически, но останали на умственото равнище на няколкогодишни деца. После те били превръщани в обект на търговията с жива стока.
През последния етап на своята дейност ръководената от подсъдимия шайка поемала ангажимента да доставя по поръчка, по желание на клиента, копия на произволни жени. Вземайки с измама клетки от посочените лица, групата престъпници успели да произведат най-малко четиристотин копия, чиито цени зависели от красотата и общественото положение на оригинала. Не се знае колко копия са били унищожени от техните собственици. Тази дейност е предмет на отделно следствие. Предполага се, че подобни случаи са били немалко, тъй като копията — зрели жени с ума на малки деца — сравнително бързо омръзвали на собствениците, жадни за нови атракции и нови партньорки по модел на модерните в моменти звезди. Отстраняването на копията било относително лесно поради това, че те не притежавали юридическа самоличност. Обаче с решение на Върховния съд те са признати за пълноправни физически лица, и в светлината на това решение самият факт на ликвидиране на копията се разглежда като предумишлено убийство.“
Марк се усмихна:
— Сега разбираш ли? Нашият приятел Сирил по онова време беше близък сътрудник на Орден. Само че той беше достатъчно хитър и се измъкна от клопките на правораздаването. Като, разбира се, запази до днес уменията си. Беше специалист по партеногенетично развитие на женските полови клетки. Натрупа немалко състояние…
— А защо не му разкажеш и за аферата със синтетичните наркотици през две хиляди сто и тридесета година — върна му го Сирил. — Ти също беше много способен химик…
— Значи… Сандра е копие? — заекнах аз.
— Сандра е наименованието на модела. Отгледах петнадесетина може би такива екземпляри. Всички се казват Сандра. Тук момиченцата са много търсена стока. Освен модела „Сандра“ имах също модел „Грация“, „Мерилин“, „Маргарита“… Но „Сандра“ беше най-сполучливият…
— Кой беше оригиналът? — скочих и се изправих пред Сирил.
Той отстъпи, види се, го уплаших.
— Различни момичета, от града…
— Но тази… от която е… е Сандра, коя беше?
— Седни! Какво искаш от него? — Марк ме отдръпна от Сирил.
— Ей сега ще ти обясня — побърза да отговори Сирил. — Спомням си момичето…
— Кога беше това?
— Отдавна. Може би — преди двадесет години. Тук не ускорявах изкуствено развитието им. Клиентите вземаха малки момиченца и ги отглеждаха… Всички те са нормално развити, умствено и физически. Не можеш да отречеш, че в този свят без жени подобно деяние придобива положително значение… Съгласи се…
— Питах те кое беше това момиче! Какво стана с него?
— Срещнах я на едно от долните равнища, наблизо до Бункера. Изглежда, се беше заблудила, защото я намерих напълно изтощена, кой знае откога не беше яла. Прекара при нас две седмици, имаше висока температура, бълнуваше… Спомням си, дрънкаше невероятни глупости… А когато се посъвзе, един ден внезапно изчезна. Повече нито я търсих, нито я видях. Тогава беше на около двадесет години, сега ще бъде на четиридесет. Може би все още е в града, а може би се е изнесла в предградията… От нея ми останаха няколко клетки, бях ги взел още по време на болестта. Не съм използвал всички, имам още материал. Ако държиш, мога да ти отгледам едно копие, но ще трябва да минат няколко месеца, а после — още няколко години, докато стане зряла жена… — Според мен по-добре ще е да потърсиш из града, там трябва да има повече от десет екземпляра, горе-долу — двадесетгодишни.