Когато луната изгря, Телегон започна да се прозява и двамата с Арктур тръгнаха към стаята му.
— Разкажи ми за баща ми — помоли Телемах.
Прямотата му винаги ме изненадваше. Цял ден беше избягвал погледа ми и беше едва ли не невидим, а сега изведнъж заговори, сякаш се познавахме от памтивека. Одисей щеше да се възхити на такава подкупваща непосредственост.
— Ти знаеш всичко.
— О, не, той разказваше разни истории на майка ми, а ако пожелаех да слушам, заявяваше, че за мен е само славословието на поетите.
Що за отговор беше това! Каква беше причината да говори така на сина си? От злоба ли го беше правил? Така и нямаше да разберем, но беше време да опишем в истински краски всичко онова, което беше правил в живота си.
Взех чашата си и седнах до огнището. Бурята се беше върнала. Вятърът вилнееше и върху къщата се лееше порой. Пенелопа и Телегон бяха наблизо, ала с падането на нощта ми се струваше, че са някъде много далеч. Седнах на сребърния стол. Инкрустациите студенееха под ръцете ми, а метнатите телешки кожи се бяха смъкнали в краката му.
— Какво искаш да знаеш?
— Всичко.
Не възнамерявах да му разкажа версиите с щастлив край и несмъртоносни рани, които бях съчинила за Телегон. Той не ми беше дете и изобщо вече не беше дете, а голям мъж, който се интересуваше от миналото на баща си.
Започнах да изброявам: убийството на Паламед, изоставянето на Филоктет, подлъгването на Ахил и принуждаването му да участва във войната, промъкването в тъмна доба до лагера на цар Рез, един от троянските съюзници, и прерязването на гърлата на воините в съня им, измайсторяването на коня, победата над Троя и краят на Астианакс. Не забравих да разкажа за зловещото завръщане с канибалите, пиратите и чудовищата. Страшни истории, от които изтръпвах, и на няколко пъти се колебаех дали да продължа. Телемах не трепваше, седеше, слушаше и ме гледаше в очите.
Не знам защо, но запазих случката с циклопите за най-накрая. Разказът на Одисей беше толкова ярък, че все още чувах думите му. Пристигнали изнемощели на острова и намерили пещера с купища запаси от храна. Устроили си пир, ала обитателят на пещерата, едноокият Полифем, се завърнал със стадото си, залостил входа с канара и започнал да се тъпче с мъжете. Преял и повръщал ръце и крака. Въпреки това Одисей го омаял с любезни думи и вино, като се представил с името Утис — Никой. Когато циклопът задрямал, подострил един кол, загрял върха в огъня и го забил в окото му. Полифем се развилнял, но бил сляп и не можел да хване никого. По едно време пуснал овцете на паша и останалите мъже се измъкнали, като се хванали за козината на животните. Циклопът викал с всички сили събратята си, ала те не дошли.
— Никой няма да се измъкне жив оттук! — крещял той.
Щом стигнали до кораба и се отдалечили от брега, Одисей се провикнал:
— Ако искаш да знаеш кой те измами, името му е Одисей, син Лаертов и принц на Итака.
Думите му проехтели надалеч, надалеч…
Телемах мълчеше, сякаш чакаше ехото да стихне. Накрая въздъхна и рече:
— Какъв ужасен живот!
— Има хора, които са много по-нещастни.
— Нямах предвид, че неговият живот е бил лош, а че той е правел живота на другите ужасен. Защо изобщо са влезли в тази пещера? Защото е търсел съкровища. Сам си е докарвал гнева на Посейдон, за който все го жалеха. Искал е на всяка цена да се прослави с измамата на циклопа.
Думите му се лееха като отприщен поток.
— Толкова много години скитане и битки! Защо? За миг гордост. Предпочитал да бъде прокълнат от боговете, но не и да бъде Никой. Ако се беше върнал след войната, майка ми нямаше да има кандидати и животът й нямаше да бъде почернен. Моят също. Все повтаряше, че копнеел за нас и за дома. Лъжи. Той не беше щастлив в Итака — все гледаше към хоризонта. Вече бяхме негови и затова търсеше нещо друго. Ето това е лош живот: привикваш всички към себе си, за да им обърнеш гръб.
Отворих уста, за да възразя, но си спомних колко пъти лежах до него и тъгувах, тъй като той мислеше за Пенелопа. Ала това беше мой избор, а Телемах не беше имал възможност да избира.
— Ще ти разкажа още една история. Преди да се завърне при теб, боговете настояха баща ти да говори с пророка Тирезий. В подземното царство срещнал познати души: на Аякс, Агамемнон и на някогашния най-велик грък Ахил, който избрал ранната смърт за придобиване на вечна слава. Баща ти разговарял с него дружески, изказал възхищението си и го уверил, че името му се слави. Ахил отвърнал, че съжалява за героичния си живот и че би предпочел един по-спокоен и щастлив живот.
— На това ли да се надявам? Че един ден ще срещна баща ми в подземното царство и той ще съжалява?