Моите чичовци бяха широкоплещести и с бели бради и неговата съвършена небрежна красота ми беше някак чужда. Той беше като изваяна скулптура.
— Така ли се говори за мен?
— Ами да. Зевс е сигурен, че и ти като брат ти вариш отрови за всички нас. Нали го знаеш как се ядосва! — Хермес се усмихна заговорнически, сякаш гневът на Зевс беше някаква шега.
— Значи ти си нещо като шпионин на Зевс?
— Предпочитам думата вестител. Но не и в този случай. Тук съм, тъй като брат ми ми е сърдит. Чувала си за него, нали?
Хермес извади изпод мантията си златна, с инкрустирана слонова кост лира, която блестеше като зората.
— Откраднах я и ще трябва да я скрия някъде, докато отмине бурята. Надявам се да ми помогнеш. Не вярвам брат ми да я търси тук.
Настръхнах. Нямаше някой по нашите селения, който да не се бои от тихия като слънчев лъч и смъртоносен като чума гняв на Аполон. За малко да се обърна и да се уверя дали не е в небето с насочена право в сърцето ми позлатена стрела. Само че вече ми беше дошло до гуша да благоговея и да се страхувам от разярените небеса и затова посочих вратата.
— Заповядай.
Бях чувала за дръзките постъпки на Хермес — как като бебе станал от люлката и задигнал стадото на Аполон, как убил чудовището Аргос, след като приспал хилядата му очи, как измъквал тайни от камъка и омагьосвал дори съперниците си, за да изпълняват волята му.
Всичко това беше истина. Той можеше да те омотае около малкия си пръст и да те забавлява със самодоволството си, докато се развеселиш от сърце. Познавах съвсем бегло истинската интелигентност — бях разговаряла твърде кратко с Прометей, — а в палата на Океан единствената проява на ум се свеждаше до лукавство и злоба. Интелигентността на Хермес светеше като лъчи върху вълни и беше ослепителна, а умът му беше хилядократно по-остър и по-бърз. Той ме забавлява цяла нощ с разкази за боговете и глупостта им. Развратният Зевс, който се преобразил в бик, за да прелъсти красиво момче. Богът на войната Арес, който бил победен от двама гиганти и прекарал цяла година затворен в делва. Хефест пък устроил капан на жена си Афродита и я оплел гола в златна мрежа заедно с любовника й Арес, така че всички богове ги видели. Хермес разказваше с усмивка за невероятните пороци, пиянските скандали и ръкопашните свади с толкова увлекателен глас, че се почувствах доста замаяна — все едно бях пила от моите магически отвари.
— Няма ли да те накажат за това, че си дошъл при мен, изгнаницата?
— Баща ми знае, че правя това, което ми харесва — усмихна се той. — Пък и наказаната си ти. Всеки може да дойде да те види.
— Но наказанието ми е да живея сам-сама.
— Зевс искаше да си далеч от всичко и всички. Така и стана. Другото няма значение.
— Откъде знаеш?
— Аз чух разговора на Хелиос и Зевс. Винаги е забавно да ги слушаш, тъй като са като вулкани, които се чудят дали да избухнат, или не.
Спомних си, че Хермес се беше бил в голямата война. Беше видял горящото небе и убил гигант с глава чак до облаците. Представих си го, макар и да бях замаяна.
— Можеш ли да свириш на лирата, или само си я откраднал?
Той докосна струните. Понесоха се ясни, сребристи и звънливи звуци. Мелодията се лееше леко и напевно, сякаш Хермес беше богът на музиката. Цялата стая тутакси се оживи.
— Пееш ли? — попита той.
Изкопчването на тайни беше друго негово качество.
— Само за себе си. Казвали са ми, че гласът ми е дразнещ — като на грачещ гларус.
— Не е вярно. Не звучиш като гларус, а като смъртна.
Хермес забеляза смущението ми и се засмя.
— Гласовете на повечето богове тътнат мълниеносно. Налага се да говорим тихо на хората, че да не ги проглушим. А техните гласове са едва доловими за нас.
Спомних си тихия глас на Главк, когато заговори за пръв път. Тогава си помислих, че това е някакъв знак.
— Не се случва често, но понякога по-неважните нимфи се раждат с човешки гласове. Като теб.
— Защо никой не ми е казал? И как е възможно, след като в мен няма нищо смъртно? Аз съм титанида…
Той сви рамене.
— Кой може да обясни загадката на божествените кръвни връзки? А не са ти казали, тъй като не са знаели. Прекарал съм със смъртните повече време от другите богове и съм свикнал с гласовете им. За мен те са като различна подправка в храната, но когато ти попаднеш сред хората, ще забележиш, че те няма да се страхуват от теб така, както се страхуват от нас.
Хермес разкри една от най-големите загадки в живота ми. Докоснах шията си, сякаш можех да напипам гласа си. Бог с човешки глас. Бях слисана, но и някак поласкана.