— Какво ще се случи, ако някой смъртен те види в цялото ти великолепие? — попитах го веднъж аз.
— Ще стане на пепел.
— А ако види мен?
Баща ми се усмихна и продължи да мести пуловете, които тихичко стържеха.
— Ще се окаже голям късметлия.
— И няма да стане на пепел?
— О, не.
— Защо? Очите ми са като твоите.
— Не са. Виж! — Баща ми погледна в огнището, най-дебелото дърво тутакси избухна в пламъци и стана на пепел. — Това е най-малкият пример за силата ми. Ти можеш ли да направиш същото?
Цяла нощ се взирах в дървата.
Не, не можех.
Роди се сестра ми, а скоро след това и брат ми. Нямах преценка за времето, тъй като божествените дни се леят като водопад и все още не бях усвоила умението на смъртните да ги броя. Вероятно допускате, че баща ми би трябвало да е наясно и да ни научи — нали беше свидетел на безброй изгреви и залези, — но дори той наричаше брат ми и сестра ми „близнаците“. Те бяха наистина като две залепени норки. Баща ми ги благослови с една ръка и каза на сестра ми Пазифая с пророческия глас, с който правеше предсказания:
— Ти ще се омъжиш за син на Зевс.
Майка ми засия и тутакси си представи роклите, които щеше да носи на Зевсовите празненства.
— А ти — обърна се баща ми към брат ми с нормалния си и ясен като лятно утро глас, — ти ще бъдеш като всеки син — отражение на майка си.
Майка ми се зарадва и изтълкува думите му като разрешение да даде име на новороденото.
— Ще се казваш Персей.
Персей — от нейното име Персеида. Бебетата растяха бързо, подиграваха ми се и се подхилкваха зад малките си лапести ръчички. Очите й са жълти като урина, гласът й скрипти все едно е сова, наричат я Ястреб, но е толкова грозна, че може да й казват и Коза.
Това беше началото на гнета им и стреличките бяха още заоблени. Реших да не им обръщам внимание и те се насочиха към малките наяди и речните божества в палата на Океан. Когато майка отиваше при сестрите си, двамата тормозеха лесно уязвимите ни братовчеди и сякаш ги хипнотизираха като рибета пред зейналата паст на щуката. Бяха измислили стотици унизителни игри. Ела, Мелия, ела. Олимпийската мода е къса до ушите коса. Дай да те подстрижем, че да си намериш съпруг. Мелия заприличваше на таралеж, ридаеше, а техният кикот отекваше в целия палат.
Избягвах ги и предпочитах да седя в палата на баща ми, за да бъдем заедно колкото може по-често. Може би като награда, един ден той ме покани да отида с него при тайното му стадо от крави. Това беше голяма чест, тъй като щях да се возя на златната колесница и да видя животните, за които му завиждаха всички богове. Петдесетте снежнобели юници бяха радостта на баща ми при всекидневните му обиколки. Надвесих се от обкованата със скъпоценни камъни колесница и се загледах в земята под нас — гори в наситенозелен цвят, планински върхове и безкрайна океанска шир. Взирах се да видя смъртни, ала бяхме твърде високо, за да ги забележа.
Стадото беше на тревистия остров Тринакия и две от полусестрите ми се грижеха за него. Щом ни зърнаха, те се втурнаха и обвиха ръце около врата на баща ми. От всичките му красиви деца те бяха най-красивите. Косата и кожата на Лампетия и Фаетуза — Сияйна и Лъчезарна — бяха като разтопено злато.
— Кого си довел?
— Трябва да е дъщеря на Персеида. Виж очите й.
— Ами да! — Лампетия погали косата ми. — Не бива да се срамуваш от очите си. Майка ти е красавица, но ти не притежаваш нашите качества.
— Очите ми приличат на вашите.
— Много мило! Само че не са същите. Нашите са като пламъци, а косите ни наподобяват отразено в реката слънце.
— Добре че си сплела косата си на плитка — заяви Фаетуза, — че кафявите петна да не личат. Толкова жалко, че не можеш да скриеш гласа си!
— Ами да! Тогава няма да може да говори! Би било чудесно, нали, сестро?
— Точно така. Да отидем при кравите!
За пръв път виждах крава, но животните бяха толкова красиви, че не ми трябваше сравнение — гладки като листенца на лилия, с добри очи и с дълги мигли. Рогата им бяха позлатени — дело на сестрите ми, — а вратовете им се огъваха грациозно, когато се навеждаха да пасат. Гърбовете им блестяха с меката светлина на залеза.
— Може ли да ги докосна? — попитах аз.
— Не — рече баща ми.
— Искаш ли да знаеш как се казват? Това са Белолика, Светлоочка и Мила. До тях са Прекрасна, Хубавела, Златорожка, Искра, Мила и…
— Нали онази там беше Мила?
Сестрите ми се спогледаха и извърнаха златистите си очи към баща ми. Той обаче гледаше с възхита кравите и те побързаха да кажат: