— Бях в планината Дикте и разбрах каква ще бъде съдбата на чудовището. То ще умре, но не сега. Ще се яви предопределен смъртен, който ще го прати на оня свят. Не знам кога. В моето видение чудовището беше на години.
Дедал се замисли. Предстоеше дълъг период, в който чудовището трябваше да бъде обуздавано.
— Ще ти помогна с една специална отвара, която ще възпира зверската му лакомия.
— И това е нещо, благодаря.
— Не бързай да ми благодариш. Заклинанието ще го лишава от апетит три годишни сезона, но по време на жътва гладът му ще трябва да бъде задоволен.
— Ясно.
— В останалото време ще бъде опасен като всеки див звяр.
Дедал се умисли — тревожеше се за времето, когато трябваше да се справя с глада на чудовището. Погледна към нажежените матрици и рече:
— Клетката ще бъде готова утре.
— Веднага щом е готова, ще направя заклинание.
Когато си тръгнахме, Ариадна попита:
— Новороденото трябва да бъде в клетка, докато не бъде убито, така ли?
— Точно така.
— Прислужниците казаха, че е чудовище, а баща ми се развика, когато попитах за него. Все пак ми е брат, нали?
Не знаех какво да отговоря.
— Аз знам за майка ми и за белия бик.
Децата на Пазифая не можеха да останат задълго невинни.
— По-точно той ти е полубрат. Хайде да вървим при царя и царицата.
На стените бяха изрисувани царствени грифони, през прозорците струеше светлина. Сестра ми лежеше на сребърен диван и цъфтеше от здраве. Стар и подпухнал, като престоял в морето удавник, Минос седеше на алабастровия стол до царицата. Щом ме видя, заби поглед в мен като граблива птица, съзряла плячка.
— Къде беше? Чудовището иска грижи. Затова си тук!
— Правих вълшебно биле. Трябва да го преместим в новата клетка.
— Искам го мъртъв!
— Скъпи, овладей се! Първо изслушай сестра ми. Хайде, Цирцея, говори!
Цялата в слух, Пазифая театрално подпря брадичка с ръка.
— Билето ще потиска глада на чудовището три сезона годишно.
— Само това ли?
— Минос, внимавай да не обидиш Цирцея! Браво, сестро, чудесно си го измислила. Апетитът на сина ми е наистина… необичаен. Не остана неизяден затворник в тъмницата.
— Искам го мъртъв и толкова!
— Не може да го убием — обясних на Минос. — Не и сега. Писано му е да поживее.
— И какво още му е писано? — Сестра ми плесна с ръце. — Разкажи! Дали няма да избяга и да изяде някого, когото познаваме?
Минос пребледня, но се престори, че не е смутен, и се обърна към мен:
— Направи така, че да не може да се измъкне. Ти и майсторът сте отговорни!
— Точно така — заприглася Пазифая. — Не искам да мисля какво би се случило, ако е на воля. Съпругът ми може да е син на Зевс, ала е простосмъртен. И… — тя понижи глас — би трябвало да го е страх от чудовището.
Не за пръв път виждах как сестра ми притиска в лапите си поредния глупак. Минос реагира доста по-остро от предишните и жертви и като ме посочи с пръст, извика:
— Чу ли? Заплашва ме! Вината е твоя, а и на цялото ти измамно семейство! Баща ти ми даде сестра ти все едно ми дари съкровище, но ако знаеш само какви номера ми погажда!
— Защо не й разкажеш? Цирцея цени магьосничеството. Помниш ли онези сто момичета, които умряха, докато лежеше връз тях?
Ариадна не помръдваше, а на мен никак не ми се искаше да чува всичко това.
Омраза запламтя в очите на Минос.
— Гадна харпия такава! Ти ги уби със заклинанието си! Изтъкана си от зло! Трябваше да изтръгна звяра още преди да се е родил.
— Но не посмя! Защото знаеш за огромната слабост на татко ти Зевс към подобни същества. Че как иначе смелите му герои ще се сдобият с такива репутации! Не ти ли е време и ти да се престрашиш и да развъртиш меч? О, забравих, че не обичаш да убиваш — е, с изключение на млади прислужнички. Сестро, ще те науча на това заклинание. Трябва само да…
Минос стана и изкрещя:
— Забранявам ти да говориш повече!
Сестра ми избухна в най-гръмкия си и звънлив като сребрист поток смях. И той като всяка нейна постъпка беше умишлен и добре обмислен. Кога за последен път я бях видяла да изразява някакви чувства? Докато раждаше, беше извикала, че чудовището трябва да живее. Защо? Не защото изпитваше обич към него — това чувство й беше непознато. То просто трябваше да угоди на желанието й.
Разговорите ми с Хермес и клюките, които ми носеше, ми помогнаха да намеря отговор. Когато Пазифая се омъжи за Минос, Крит беше най-богатото и известно царство. Само че с времето се появиха много по-процъфтяващи царства в Микена, Троя, Анатолия, Вавилон… Междувременно един от братята й се научи как да връща мъртвите към живот, други двама опитомяваха дракони, а сестра й преобрази Сцила. Никой вече не говореше за Пазифая. И ето че с един замах нейната звезда отново изгря. Цял свят щеше да разказва за царицата на Крит и майката на страшния бик, който поглъща всичко, което му падне.