Използвах момента, казах магическите думи и излях отварата в зейналата му паст. Той се задави, облегна се на решетката и аз забелязах как бесът в очите му започна да чезне. Проврях ръка към него и Дедал затаи дъх. Чудовището не реагира. Тялото му се отпусна. Изчаках още миг и отворих клетката. То се размърда и кокалите под краката му затракаха.
— Спокойно — прошепнах може би на него, на себе си или на Дедал. Протегнах ръка. Ноздрите му се разшириха. Докоснах го и то като че ли се изненада. — Ела — добавих аз и Минотавърът се промъкна през вратата. Гледаше ме с очакване и дори добронамерено.
Ариадна го беше нарекла свой брат. Но това същество не подхождаше на което и да е семейство. То беше триумфът на сестра ми — въплътена амбиция и камшик за Минос. Нейният Минотавър никога нямаше да има приятели и любовници, нямаше да види слънцето и нямаше да узнае що е свобода. Щеше да познава само зъбите си, мрака и омразата.
Когато щракнах вратата на клетката след него, чудовището потръпна от металния звук. Дойдеше ли жетва, то щеше да блъска решетката в отчаян опит да се освободи.
Дедал беше слисан.
— Как успя?
— Той е полузвяр. А аз имам опит — нали всички животни на Еея са питомни.
— Ще може ли магията да се премахне?
— Не и от друг.
Заключихме клетката. Чудовището не отлепяше очи от нас. Тихо ръмжеше и търкаше космата буза в решетките.
— Какво ще правиш с ключа? — попитах Дедал.
— Ще го хвърля. Когато дойде време за местене, ще срежа решетката.
Изкачихме виещите се коридори и стълби към двореца. Бризът подухваше в просторните зали, въздухът беше свеж, покрай нас минаваха красиви благородници и си шушнеха клюки и тайни. Дали знаеха какво има в подземието? Вероятно да.
— Тази вечер ще има пир — каза Дедал.
— Няма да ходя. Приключих с критския дворец.
— Значи заминаваш?
— Зависи от благоволението на царя и царицата. Корабите са техни. Вероятно няма дълго да чакам. Минос ще се радва да се отърве от мен, нали съм магьосница. Веднъж да се прибера у дома…
Стоях сред дворцовия разкош и ми беше някак странно, че ще се върна на моя остров. Хълмовете, брегът, каменната къща — всичко беше толкова далеч.
— Аз трябва да отида за малко. Ще гледам да се измъкна преди вечерята. — Богиньо… — подхвана колебливо Дедал. — Би ли се съгласила да вечеряш с мен?
Каза, че ще ме чака, когато луната се издигне на небосклона. Стаите му бяха в срещуположния край на сестрините ми покои. Дали нарочно, или беше имал късмет, не знам.
Беше бос и наметнат с фината мантия, която бях виждала вече. Наля ми вино с цвят на черница. На масата имаше големи чинии, отрупани с плодове и солено сирене.
— Как беше пирът?
— Добре че бързо се измъкнах — въздъхна Дедал. — Бяха поканили певец, който славеше раждането на човека бик. Оказа се, че е паднал от звезда!
В стаята се втурна момченце. Нямах представа за човешките възрасти, но реших, че е около четиригодишно. Черните му гъсти коси се къдреха около ушите, а крачетата бяха по бебешки пълни. Не бях виждала по-сладко личице дори сред децата на боговете.
— Синът ми — рече Дедал.
Не знаех какво да кажа. Не предполагах, че синът му е неговата тайна. Момчето коленичи като царски пратеник.
— Добре дошла в дома на моя баща, достопочтена гостенко!
— Благодаря. Надявам се, че си добро дете и слушаш баща си.
— Да — кимна сериозно момчето.
Дедал се засмя.
— Не му вярвай. Изглежда кротък като агънце, но прави каквото си поиска.
Двамата си размениха усмивки и момчето заговори за работата на баща си и как му помагал. Донесе любимите си щипци и показа с бърз жест как може да ги върти в пещта, без да се изгори. Лицето на Дедал се размекна като зрял плод и очите му заблестяха радостно. Като го гледах, за пръв път се замислих колко хубаво е да имаш деца — все едно надникнах в кладенец и на дъното му проблесна вода.
Дедал сложи ръка на рамото на сина си.
— Икар, време е за сън. Намери дойката си.
— Нали ще дойдеш да ме целунеш за лека нощ?
— Разбира се.
Малките крачета заподритваха ръба на твърде дългата туника и момченцето се оттегли в стаята си.
— Красиво дете — рекох аз.
— Прилича на майка си — побърза да уточни Дедал. — Тя почина при раждането. Сестра ти уреди брака ни. Не живяхме дълго, но беше добра жена.
Значи не грешах в предположенията си. Сестра ми беше хвърлила въдицата, но рибата беше уловена по друг начин.