Настани се на сребърния стол и попита:
— Хареса ли ти Крит? Чувам, че си се забавлявала.
Дадох му вечеря, налях му вино и след това си легнахме. Красивият Хермес беше палав и страстен любовник. Но аз изпитах леко отвращение. Засмях се няколко пъти, но и няколко пъти жестовете му ме отблъснаха. Усетих отчуждение. Ръцете му бяха без белези и съвършено гладки.
Отдръпването ми го възбуди още повече. Всяко предизвикателство беше игра, а играта — удоволствие. Ако го обичах, той нямаше да се върне, ала студенината ми го интригуваше и го караше да идва пак и пак. Настояваше да ме подчини на чара си и ми носеше подаръци и вести. Без да го питам, не пропускаше да ми разкаже последните новини, свързани с Минотавъра.
След като съм заминала, Андрогей, най-големият син на Минос и Пазифая, отишъл до Атина и бил убит. Хората на Крит били недоволни от жертвите, които давали всяка година по жетва, и дори заплашвали с бунт. Минос използвал момента и поискал отплата за смъртта на сина си от атинския цар: седем младежи и седем девойки за храна на чудовището. При отказ го чакала война и могъщият морски флот на Крит бил в готовност. Царят се уплашил и се съгласил, но един от избраните младежи бил синът му принц Тезей.
Този принц беше онова видение на смъртен в планинското езеро, което обаче не ми каза, че ако не била Ариадна, младежът щял да умре. Тя се влюбила в него, успяла тайно да му даде меч и му показала как да излезе от лабиринта. Но когато Тезей се измъкнал с окървавени след убийството на Минотавъра ръце, Ариадна се разплакала.
— Чух, че изпитвала неестествена обич към чудовището — каза Хермес. — Говорила му нежно и му предлагала вкусотии от собствената си храна. Веднъж се приближила повече от обикновено и той захапал рамото й през решетката. Дедал зашил раната, но й останал белег във формата на корона.
Спомних си как момичето с умиление казваше „брат ми“.
— Наказаха ли я за това, че е помогнала на Тезей?
— Не. Тя избяга с него след смъртта на Минотавъра. Тезей искаше да се оженят, но брат ми реши, че я иска за себе си. Нали знаеш, че обича танците и танцьорките. Наредил на Тезей да я остави на един остров, откъдето щял да я вземе.
Знаех за кой брат говори. За буйния син на Зевс Дионис, бога на виното и лозарството. Смъртните го наричаха Избавител, тъй като ги спасяваше от грижите им. Ако не друго, Ариадна щеше да танцува с него всяка вечер.
— Уви, брат ми се забавил, Ариадна заспала и Артемида я убила — поклати глава Хермес.
Каза го с толкова спокоен глас, че помислих, че не съм разбрала.
— Как така? Мъртва ли е?
— Аз самият я отведох в подземния свят.
Това толкова грациозно и благонадеждно момиче…
— Защо я е убила?
— Не можах да разбера. Нали знаеш каква е избухлива. Май заради някакъв незначителен жест на неуважение.
Магиите ми не действаха върху олимпийците, но в този миг изпитах непреодолимо желание да вселя най-силните си заклинания в животните, в птиците и във всичко живо, за да подгонят жестоката Артемида, та да разбере какво значи да си преследван до смърт.
— Хайде, стига, ако плачеш всеки път, когато някой смъртен умре, ще се удавиш в сълзите си — рече Хермес.
— Изчезвай — ядосах се аз.
Икар, Дедал, Ариадна. Всички бяха в тъмните поля, където нозете им не стъпваха по земята, а ръцете им докосваха само въздух. Ако бях там, дали можех да направя нещо за тях? Хермес беше прав. Смъртните напускаха земния свят всеки миг — кой от меч, кой при корабокрушение, кой разкъсан от звяр или жесток човек, някои след тежка болест и в напреднала възраст. Както бе споменал Прометей, такава е човешката съдба. Колкото и да бяха умни, каквито и чудеса да изобретяваха, идваше един миг, след който се превръщаха в пепел и прах. Междувременно всякакви жалки и ненужни богове се наслаждаваха на живота ден подир ден и нощ подир нощ.
Хермес отново дойде. Щом заблестеше в дома ми, бреговете на острова ми се виждаха по-широки и изгнанието не ми тежеше толкова много.
— Е, разказвай! Какво става в Крит? Как преживя Пазифая смъртта на Минотавъра?
— Откачи. Ходи само в черно.
— Преструва се. При нея всичко е със скрита умисъл.
— Проклела Тезей и тежко му и горко заради наложените наказания. Чу ли за смъртта на баща му?
Интересуваше ме сестра ми, а не Тезей. Хермес ме заливаше с клюки. Пазифая не допускала Минос до леглото си и единствената й радост била най-малката й дъщеря Федра. Обикаляла планината Дикте и търсела под дърво и камък нови отрови. Слушах и запаметявах всичко, сякаш бях дракон, който събира съкровища. Подсъзнателно очаквах и се надявах да чуя някаква новина, но каква ли…