Отидох при прасетата и те се затичаха към мен. Избрах едно все още беличко шестмесечно прасенце. Ако бях жрица, щях да го упоя, за да не се боричка и да не усложнява ритуала. Животинчето се отпусна в ръцете ми и сякаш одобряваше съдбата си, тъй като не се противеше, докато го миех, връзвах свещените лентички и плетях венеца за врата му.
Взех големия бронзов нож и седнах до златния леген на пода. Нямах специално място за свещенодействия, но всичко около мен беше моят олтар. Прерязах бързо гърлото. Прасето ритна само веднъж. Държах го здраво, а кръвта му течеше в съда. Пеех химни, докато миех ръцете и лицата на гостите със свещена вода сред дима на уханните билки. Усетих как въздухът стана по-лек, по-чист и лепкавият тегнещ мирис изчезна. Оставих ги да се молят и излях кръвта върху корените на едно дърво. По-късно щях да сготвя прасето за вечеря. Върнах се и казах:
— Това беше.
Мъжът целуна края на наметалото ми и промълви:
— Велика богиньо…
Очаквах най-сетне да видя лицето на жената. Тя вдигна глава, свали воала и очите й заискриха с блясъка на факли. Косата й беше като слънцето върху критските хълмове. Жената беше полубогиня, неотразима комбинация от човек и божество. Освен това беше от фамилията ми — никой освен нас не светеше със слънчевото злато на Хелиос.
— Прости прикритостта ми, но не исках да рискувам да ме отпратиш. През целия ми живот съм искала да се запознаем.
В нея имаше нещо пламенно, което беше трудно да се опише. Съдейки по царствената й походка, аз очаквах да е красива, но красотата й беше особена — не като на майка ми или като на сестра ми. Носът й беше остър, а брадичката доста волева, но въпреки това лицето й привличаше като пламък, от който не можеш да откъснеш поглед.
— Ти и баща ми сте били близки като деца — каза тя с приковани в мен очи. — Кой знае какво би ти наговорил за своенравната си дъщеря.
Говореше отчетливо и уверено. Трябваше веднага да я позная само по изправената стойка.
— Ти си дъщеря на Еет. — Хермес беше споменал името й. — Медея, нали?
— А ти си леля ми Цирцея.
Приличаше на баща си. Високо чело, проницателен и непреклонен поглед. Станах и отидох в кухнята. Сготвих, сложих чинии, хляб, сирене, маслини и бокали на голям поднос, за да спазя традицията и да нахраня гостите, преди да им задавам въпроси.
— Хапнете, пийнете — подканих ги аз. — Има време да поговорим.
Жената сипа на мъжа най-хубавото месо и непрекъснато го подканваше да яде. Той ядеше лакомо и си взимаше допълнително, а тя похапваше едва-едва с наведени очи.
Най-накрая мъжът бутна чинията настрани и каза:
— Казвам се Язон, наследник на царството на Йолк. Баща ми беше добър, ала мекушав цар и чичовците ми му отнеха трона. Баща ми обеща, че когато порасна и докажа смелостта си, като му донеса пазеното от магьосник в Колхида златно руно, ще си върне трона и ще го даде на мен.
Язон беше истински принц. Говореше царствено, наблягаше на думите и се опиваше от легендата, която разказваше. Представих си го как коленичи пред Еет сред млечните фонтани и дебнещите дракони. Брат ми вероятно го смяташе за глупав, а и за дързък.
— Почитаемите богиня Хера и бог Зевс ме благословиха. Изпратиха ме и ми помогнаха да си намеря другари. В Колхида предложих на цар Еет скъпоценности в замяна на руното, ала той отказа. Съгласи се при едно условие — да впрегна два бика и за един ден да изора и засея голяма нива. Приех, но…
— Но това се оказа невъзможно. — Думите на Медея се плъзнаха неусетно между неговите и тя продължи: — Имало заговор, за да не може да стигне до руното. Баща ми нямал намерение да се отказва, но и най-смелият и доблестен смъртен не можел да се справи със задачата. — Тя погледна Язон и докосна ръката му. — Биковете издишваха огън и бяха от остър като нож бронз: дело на бащината ми магия. Дори да успееше да ги впрегне, семената бяха следващата пречка, тъй като щяха да се превърнат в жестоки воини.
Медея не откъсваше пламенния си поглед от Язон и за да я върна към действителността, казах:
— Значи сте измислили някакъв номер.
Язон се намръщи. Той беше герой от славната златна епоха, а номерата бяха за страхливци, които нямат кураж да покажат смелостта си. Медея побърза да обясни:
— Моят любим не желаеше помощ, а аз не можех да го оставя в беда.
Думите й успяха да предизвикат умиление и Язон спря да се мръщи. Каква трогателна история: принцесата останала в краката му напук на забраната на жестокия си баща да бъде с него. Тайни нощни посещения и единствената светлина в тъмата — нейното лице… Как да й се възпротивиш?
Само че сега лицето й беше скрито и тя мълвеше сякаш на сключените си ръце.