— Имам известни познания за уменията, които владеете с баща ми. Направих една обикновена отвара, която да предпази кожата на Язон от огнения дъх на биковете.
Вече знаех коя е и кротостта й ми се струваше абсурдна — сякаш орел се мъчеше да се свие в гнездо на врабче. Обикновена отвара! Не си бях представяла който и да е смъртен да се справя с магии, камо ли да забърква магическо биле. Язон взе отново думата и разказа за семената, от които изскочили воини. Медея го научила как да ги обуздае. Хвърлил камък по тях и в гнева си те започнали да се бият помежду си. Така или иначе, Еет не давал руното. Настоявал Язон да победи безсмъртния дракон, който го пазел. Медея направила друга отвара и приспала звяра. Язон хукнал с руното и с Медея към кораба — почтеността не му позволила да остави невинно момиче в ръцете на жесток тиранин — и вече си представял как ще разказва за подвизите си на слисаните благородници и ахкащите девойки. Не благодарил на Медея и почти не я погледнал. Сякаш спасяването му от полубогиня било нейно задължение.
Медея долови неодобрението ми и взе думата:
— Доблестен мъж е той! Воините на баща ми бяха по петите ни, но той се ожени за мен още първата вечер на кораба. Щом седне на трона в Йолк, аз ще бъда неговата царица.
Стори ли ми се, или лицето на Язон посърна? Последва мълчание.
— Ами кръвта, която измих от ръцете ви? — попитах аз.
— Ще ти кажа… — промълви тя. — Баща ми побесня. Направи магия и вятърът задуха с всички сили платната на кораба му. На сутринта беше много близо до нас. Знаех, че моите магии нямат сравнение с неговите, и колкото и да беше благословен корабът ни, ние не можехме да избягаме. Единствената надежда беше по-малкият ми брат, който пътуваше с нас. Той беше наследник на баща ми и възнамерявах да го използвам като заложник. Само че баща ми беше съвсем близо и аз чувах как ни проклина от носа на кораба. Очакваше ни смърт. Беше вдигнал жезъла си и сипеше проклятие след проклятие. Обзе ме небивал страх. Не за мен, а за Язон, който нямаше никаква вина.
Медея обърна очи към любимия си, ала той гледаше огъня.
— Изведнъж бях обладана от лудост. Накарах Язон да убие брат ми, нарязах го на парчета и ги хвърлих в морето. Въпреки страшния гняв, аз бях сигурна, че баща ми ще се върне, за да го погребе както подобава. Когато дойдох на себе си, кораба му го нямаше. Ръцете ми бяха целите в кръв.
Тя ги протегна към мен, сякаш искаше да видя кръвта. Но аз бях измила кръвта.
Язон мълчеше помръкнал.
— Съпруже, нямаш вино. Ще ти налея.
Медея стана и поднесе пълната кана. Ако не бях магьосница, нямаше да забележа щипката прах, която пусна в чашата му, нито пък да чуя прошепнатата дума.
— Заповядай, моя любов! — обърна се тя и му подаде чашата.
Гласът й беше мил и придумващ като глас на загрижена майка. Язон изпи виното, склони глава унесен и тя взе чашата от ръцете му. Остави я на масата и каза:
— Нали разбираш колко му е тежко. Обвинява себе си.
— Това не е било лудост — заявих аз.
— Така ли мислиш? — Златистите й очи ме пронизаха. — Някои наричат любовта лудост.
— Ако знаех всичко това, нямаше да направя магията.
— И ти си като всички останали. Затова молещите за опрощение не бива да бъдат разпитвани за злодеянията им. Колцина биха били оправдани, ако разкрият същността си?
— Не изпитваш ли угризения?
— Мога да ридая и да трия сълзи пред теб, но предпочитам да не се преструвам. Баща ми щеше да потопи кораба. Брат ми беше войник и смъртта му е саможертва за спечелване на битката.
— Само че той не е станал жертва по собствено желание. Ти си го убила.
— Упоих го, за да не страда. Не всеки умира без болка, нали.
— Той ти е бил брат!
Очите й заблестяха като комета в нощното небе.
— Да не би животите да имат различна цена! Не мисля така!
— Не е трябвало да умре. Ти можеше да се предадеш заедно с руното. И да се върнеш при баща си.
Огънят в очите й избухна като устремена към земята изпепеляваща комета.
— Щяха да ме накарат да гледам как баща ми разчленява на късчета Язон и хората му, а след това щяха да измъчват и мен. Е? Какъв избор имах?
— От теб чух много неща за брат си, в които не ми се ще да вярвам.
— Искаш ли да ти разкажа още? Знаеш ли кой е любимият му спорт? Островът ни е посещаван от мнозина, които искат да победят злия магьосник. Баща ми пуска капитаните на корабите сред драконите, за да им се присмива, докато се опитват да избягат. Омагьосва моряците така, че нямат никаква воля, и за да забавлява гостите си, запалва някой нещастник и му се любува, докато се гърчи. Не знам какво изпитваха тези клетници, но ако баща ми ме намери, ще разбера, тъй като ще имам тяхната съдба.