Пламъците на огнището играеха и хвърляха дълги сенки на постелята. Сякаш в готовност да отблъсне ненадеен нападател, той беше неспокоен и нащрек, но умората му започна да личи като скала под морски отлив. Според традицията трябваше добре да похапне и отпочине и чак след това да му задавам въпроси, но ние не спазихме обичая.
— Спомена, че пътуването било тежко.
— Тръгнахме от Троя с дванайсет кораба. — Бръчките изпъкваха на жълтеникавата светлина и умореното му лице приличаше на стар щит. — А виж колцина останахме…
За голямо свое учудване аз бях шокирана — единайсет кораба означаваше повече от петстотин загинали мъже!
— Що за бедствие ви сполетя?
Одисей разказа цялата история все едно диктуваше готварска рецепта. Бури, които го отвели на другия край на света. Земи с канибали, свирепи диваци и самодоволни сибарити. Циклопът Полифем, жесток едноок гигант и син на Посейдон, оглозгал половин дузина мъже. Одисей го ослепил, за да избяга, а после Посейдон му отмъстил с морски бури и бедствия.
Не беше за чудене, че Одисей накуцваше и косата му беше посребрена. Та той се беше борил с чудовища…
— За капак Атина, която винаги ме подкрепяше, ми обърна гръб.
Умната Зевсова дъщеря почиташе най-много от всичко изобретателността и хитростта и разбира се, той беше човекът, на когото се възхищаваше.
— Обиди ли ти се?
Одисей пое дъх.
— Войната ражда грехове и аз бях сред онези, които ги вършеха. Помолех ли я за опрощение, тя го даваше. Но при похищението на града храмовете бяха изпепелени и олтарите потънаха в кръв.
Това беше най-голямото кощунство — да проливаш кръв на свято място.
— Другите й се молеха, аз — не. Нямах… търпение.
— Това е обяснимо след десет години война.
— Благодаря за думите, но и двамата знаем, че не е така. Щом се качих на кораба, вълните се надигнаха и небето стана тъмно като желязо. Опитах да се върнем, ала беше твърде късно. Бурята, която изпрати, ни запокити далеч от Троя. Тя вече не разговаря с мен — добави Одисей и потри кокалчетата на ръцете си, сякаш изпитваше болка.
Бедствие след бедствие. И ето че се намираше в къща на магьосница, но колкото и уморен и изтерзан да беше, той седна пред огнището и потули горестта си с обаяние и усмивки. Какъв кураж, каква бдителност и каква свръхволя! Но човешките възможности имат предел. Лицето му посърна от умора и гласът му стана дрезгав. Сравних го с остър камък, но ето че лежеше отпуснат в ръцете ми. Усетих болка в гърдите. Поканата да дойде в леглото ми беше само предизвикателство, но в мен затрептяха едни други, отколешни чувства. Можех да закърпя раните… и да го върна към живота.
Когато посрещах първите моряци, аз бях готова да угодя на всеки, който ми се усмихнеше. Сега бях жестока магьосница, доказала вещерството си с наличието на безброй свине. Спомних си за Хермес, който обичаше да ме наблюдава, за да види дали ще се размекна, дали ще се държа като харпия, глупава чайка или свирепо чудовище.
Но това едва ли бяха всички реакции, на които бях способна.
— Одисей, сине Лаертов, преживял си много — промълвих и хванах ръката му. — Душата ти е като сухо есенно листо. Ала тук намери пристан.
Облекчението в погледа му стопли сърцето ми. Наредих на нимфите да се погрижат за него — да приготвят сребърната вана, да измият морното му тяло и да му донесат чисти дрехи. Когато застана с блестящи кожа и коса до отрупаната с храна маса, той каза:
— Прости ми, но не мога да ям.
Знаех какво иска. Не настоя, не ме и помоли. Чакаше да взема решение.
— Ела — рекох аз и го поведох към свинарника под златистите лъчи на слънцето.
Отворих вратата и прасетата заквичаха, но щом го видяха, ужасът им тутакси стихна. Намазах зурлите им с вълшебно биле и казах магическите думи. Четината опада и те се превърнаха в мъже. Разплакаха се и го прегърнаха. Той също зарида без звук и брадата му потъмня от сълзи. Приличаха ми на баща с безпътни синове. При напускането на Троя тези мъже са били момчета, а сега… Стоях и ги гледах като пастир стадото си.
— Добре дошли! Оставете кораба на кея и заповядайте на масата — поканих ги аз.
Ядоха, пиха и се веселиха, а и се подмладиха от радостта на избавлението. Одисей също се оживи и аз го видях в нова светлина. Както с всичко останало, той се справяше добре и като командир — смееше се на шегите на моряците, деликатно ги кореше и им вдъхваше увереност със спокойствието си. Те кръжаха около него като пчели около кошер.
Мъжете заклюмаха и им дадох одеяла, за да се настанят където им е удобно. Някои легнаха в празните стаи, но повечето предпочетоха да спят под летните звезди.